Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на „Р. Б.” ЕООД със седалище гр. С., чрез управителя си Н. Ч., срещу решение от 26.02.2004 г. на Софийския градски съд - административна колегия, ІІІ-В състав, по адм. дело № 2697 от 2002 година.
С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Моли отмяна на решението със законните последици.
Ответникът дирекция МТОСО – МВР, гр. С., чрез юрк. И. С. оспорва касационната жалба.
Заинтересованата страна „ВСК Кентавър–ИЗ Динамика” ЕООД със седалище гр. Д. не дава отговор по касационната жалба.
Заинтересованата страна – „Софитекс” ООД със седалище гр. С., също не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на Софийския градски съд за правилно и законосъобразно и излага подробни аргументи.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна срана и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение в производството по чл. 41 от Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП отм. и чл. 33 и сл. от ЗАП, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни жалбите на „Рефлекс–България” ЕООД - София, и на „ВСК Кентавър–ИЗ Динамика” ЕООД - гр. Д., против решение № 26 от 01.10.2002 г. на директора на дирекция „Материално–техническо осигуряване и социално обслужване” - МВР, с което са класирани кандидатите, участвали в открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка за изработка и доставка на вещево имущество – светлоотразителна жилетка от синтетичен плат със светлоотразителни ленти, и е определен за изпълнител на поръчката кандидатът, класиран на първо място – „Софитекс” ООД - гр. С..
Въз основа на представените по делото доказателства, доводите и съображенията на страните първоинстанционният съд е приел, че с оглед спазването на императивните изисквания относно цената на поръчката, определяща процедурата на извършването й, правилно конкурсът е проведен по Наредбата отм. по чл. 7, ал. 1 от ЗОП отм. , тъй като при откриването на обществената поръчка не се знае точната цена на едно изделие, за да може да се фиксират точен брой и цена за тях. Недоказани са твърденията, наведени с жалбата на „Р. Б.” ЕООД, за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗОП отм. , включително, че в плика с предложението на класирания на първо място кандидат „Софитекс” ООД са поставени два плика с предлагана цена. Във връзка с оплакването за несъответствието на спечелилата мостра със стандарта съдът е приел, че последната отговаря на съответните изисквания съгласно стандарта, приет от Европейския комитет по стандартизация, който представлява европейски стандарт, въведен като български стандарт на основание Закона за националната стандартизация, и макар прилагането на българския стандарт да не е задължително, с въвеждането му от възложителя като условие за изпълнение на поръчката е задължително да отговаря на тях. Тъй като не е било въведено от възложителя техническо изискване за съответствие на материала за фон с изискванията на БДС ЕN 471 от 1994 г., като е класирал спечелилия кандидат, без да е представен такъв сертификат, възложителят не е нарушил процедурата. По наведените с жалбата на „ВСК Кентавър–ИЗ Динамика” ЕООД твърдения съдът е приел, че възложителят законосъобразно на основание чл. 27, ал. 1 от цитираната наредба във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗОП отм. е отстранил същия от участие в обществената поръчка поради липса на доказателства за търговска репутация, издадена на името на кандидата в процедурата.
Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изводите му. При постановяването му съдът е обсъдил представените по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани, съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния и процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗОП отм. условията и редът за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7 от с. з., се определят с наредба, приета от Министерския съвет, като в частност това е наредбата приета с ПМС № 59 от 24.04.2000 г., ДВ, бр. 36 от 02.05.2000 г отм. . В чл. 4 от същата е посочена, че стойността на договорите за малки обществени поръчки се изчислява по реда на чл. 7 и 8 от Закона за обществените поръчки отм. . От данните по делото е установено, че с решение № 25 от 2002 г. на основание чл. 10 от наредбата възложителят е открил процедурата за възлагане на обществената поръчка с посочения по-горе предмет, чието количество на изработеното ще бъде регламентирано при подписване на договора в зависимост от кредитираните бюджетни средства. При тези данни обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че правилно откритата процедура е извършена по реда на наредбата по чл. 7, ал. 4 от ЗОП отм. , тъй като количеството жилетки е определено ориентировъчно до 4000 броя, като не се знае точната цена на едно изделие, поради което и с оглед спазването на императивното изискване по чл. 7 от ЗОП отм. е приложена Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки отм. .
Неоснователно е оплакването, въведено с касационната жалба, за нарушение на правилата по чл. 27, ал. 6 от ЗОП отм. . Както пред първоинстанционния съд, така и в настоящото касационно производство не са представени доказателства, обосноваващи твърденията, че кандидатът, класиран за изпълнител на поръчката, е подал два плика с надпис „предлагана цена”. Видно от протокола от 01.10.2002 г. на комисията по чл. 24, ал. 1 от цитираната наредба отм. , назначена със заповед № 1069 от 24.09.2002 г. на възложителя, за разглеждане, оценяване и класиране на предложенията, такова нарушение не е било констатирано. Следователно правилно съдът е приел същите за недоказани, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 127 от ГПК във връзка с чл. 45 от ЗАП и чл. 11 от ЗВАС всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Настоящият състав на Върховният административен съд не споделя твърденията на касатора относно несъответствието на спечелилата мостра със стандарта. Видно от представените по делото Европейски стандарт ЕN 471 от 1994 г. в част 4 „Конструиране”, видове и класове, в таблица № 1 – минимални площи на материали с повишена видимост в кв. м, за облеклата в клас 2 се предвижда 0.13/кв. м ретроотражателен материал и 0.50/кв. м материал за фон, а съгласно протокола на комисията по чл. 24, ал. 1 от наредбата отм. спечелилата мостра удовлетворява напълно изискванията за качество и е получила максимална оценка за това – 6 (шест). Възложителят не е въвел като изискване съответствието материалът за фон да се доказва с писмен документ. Това безспорно е в кръга на неговата оперативна самостоятелност. С. З. за техническите изисквания към продуктите процедурите за оценяването на съответствието на продуктите могат да се извършват освен от трети лица, получили разрешение, и от лицата, които ги пускат на пазара или в действие. Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд, че спечелилата мостра отговаря на изискванията, тъй като представените от кандидатите писмени документи са били преценени от комисията в зависимост от изискванията на възложителя, т. е. тя е преценила и представените документи за съответствие с отделни стандарти в съвкупност освен огледа на мострата съобразно нуждите си.
По изложените съображения не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предложение първо от ЗВАС, Върховният административен съд - ІV отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.02.2004 г. на Софийския градски съд - административна колегия, ІІІ-В състав, по адм. дело № 2697 от 2002 година. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. В.О.