Образувано е по касационна жалба на кмета на община К. срещу решение № 286/20.11.2008 г. по адм. д. № 336/2008 г. на Административен съд гр. К.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответниците по касационната жалба С. И. И. и М. Д. С. в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящята инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 464/14.05.2008 г. на касатора, с която на осноавне чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 3 ЗУТ е нарадено на ЕТ "М. С.- Мирела", впоследствие "М. С.- Брадърс - С. И." да премахне метален павилион, матален навес и 2 бр. складови помещения.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил мотиви, че за процесния имот, върху който са поставени преместваемите обекти, няма доказателства, че е общинска собственост.

Така постановеното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон :

На първо място за валидността и законосъобразността на оспорената заповед е релевантно не само обстоятелството чия собственост е имотът. В този смисъл разликата е досежно наличието на схема за разполагане или не. За преценката в настоящия казус релевантният факт е налице ли са посочените в обжалваната заповед правни основания за премахване на обектите с оглед действителното фактическо положение. В този смисъл съдът е следвало да изясни защо административният орган е приел, че обектите са поставени без разрешение, а именно: кога и на какво основание е прекратен договорът за наем, тъй като има противоречие с посоченото в констативния акт досежно този факт и представените доказателства по делото. Освен това съдът е следвало да установи налице ли са в действителност фактите, с които са обосновани оспорената заповед с неразделната част от нея - констатавния акт и по-точно, налице ли е противоречие с правилата и нормативите за устройство на територията по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ.

След като съдът не е установил фактите по делото, касационната инстанция не може да провери правилността на приложението на материалния закон. Неизясняването на спора от фактическа страна е съществено нарушение на процесуалните норми, което не може да бъде санирано от настоящата инстанция. Това налага отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение

286/20.11.2008 г. по адм. д. № 336/2008 г. на Административен съд гр. К..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящето решение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. Д./п/ Т. Р. Т.Р.