Образувано е по касационна жалба на М. М. И. - Илиева в качеството й на председател на ТПК "Черноморка", гр. Б., против решение № ІІІ - 49 от 13.03.2006 година, постановено по адм. д.№1301/2005 година на Бургаския окръжен съд. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 65 и чл. 61 отм. от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и иска отмяната му и отмяна на ДРА № 42 от 26.09.2005 година, в частта с която е потвърден с решение № РД-10-480 от 09.11.2005 година на директора на РДД-Бургас.

Ответникът - Директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и повери обжалваното решение, приема, че е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е неоснователна.

Установено е от доказателствата по делото, че в района в който се намират имотите на касатора - северна промишлено зона е включен в границите на районите, определени със заповед на кмета на община Б., в които е оргинизирана система и се извършват всички услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Не е спорно и това, че те са извършени в района и, че таксата за битови отпадъци за 2002 година е определена съобразно подадената декларация по чл. 65 от ЗМДТ. Жалбоподателят пред окръжният съд и пред касационната инстанция поддържа довод, че допуснатата от него грешка при деклариране вида на отпадъците, производствени вместо битови, следва да бъде отчетена, макар и тя да не е коригирана с нова декларация по чл. 61 от ДПК отм. . Счита, че обективната действителност е различна от данните декларирани в декларацията му по чл. 65 от ЗМДТ и данъчната основа, респективно дължимите данъци следва да бъдат коригирани съобразно същата. Окръжният съд е отговорил с решението си на този довод и правните съображения се споделят и от настоящият състав на касационната инстанция. Данъчно-процесуалният кодекс в разпоредбата на чл. 61 отм. предвижда ред и условия, при които данъчният субект има право след подаване на данъчна декларация да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства. Този ред е приложим и за декларацията по чл. 65 от ЗМДТ, от която правна възможност обаче жалбоподателят не се е възползвал. Оборване на доказателствената стойност на декларираните в декларацията обстоятелства, по ред различен от законово установения, е недопустимо. Правилно съдът е приел, че след като жалбоподателят не е упражнил правото си да коригира подадената декларация по чл. 65 от ЗМДТ, данъчният орган е длъжен да зачете декларираните в нея факти и обстоятелства и да определи данъчните задължения съобразно подадената декларация от данъчно задълженото лице.

Решението на окръжния съд е правилно. Постановено е в съотвествие с доказателствата по делото и съобразно материалноправните разпоредби на ЗМДТ и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № ІІІ-49 от 13.03.2006 година по адм. д.№1301/2005 година на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Й. Д. Й.К.