Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. Д. ЧЛЕНОВЕ:И. С. Т. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателяА. Д. по адм. дело № 5161/2021 Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпило е искане от адвокат Н. И., пълномощник на ответника по касация - С. С. за изменение на решение №8425/12.07.2021 г. по делото в частта за разноските, като иска да му бъдат присъдено адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Ответникът по искането и касатор - изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител взима становище за неоснователност на искането. Искането е допустимо, но неоснователно.

Съдът в решение №8425/12.07.2021 г. по настоящето дело е изложил изрични мотиви защо не присъжда възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат на ответника по касация, независимо от изхода на делото в негова полза - а именно че съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна адвокатска помощ адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е осъдена за разноски, а в случая независимо от изхода на делото касаторът не е осъден да заплати разноски на Спасов. Предвид изложеното доводите за оказана безплатна адвокатска помощ и навременно претендиране на заплащане на възнаграждението не са относими към мотивите на съдебното решение. Няма спор, че съгласно чл.143 АПК, в случай на направени разноски от ответника по касация, а именно ако той реално беше заплатил адвокатско възнаграждение или беше направил други разходи по водене на делото, БАБХ щеще да бъде осъдена да ги заплати. В случая обаче ответникът по касация не е направил разноски, чието възстановяване да се дължи на основание чл.143 АПК. Последната разпоредба не съдържа правила за оказаната безплатна адвокатска помощ, която не е свързана с разноски за страната - реално заплатени от нея суми. Правилото за възмездяване на оказаната безплатна адвокатска помощ се съдържа в чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД), който не съдържа възможност за осъждане във всички случаи на страната, за която изходът на делото е неблагоприятен, да заплати на адвоката на другата страна възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. Съгласно тази разпоредба такова възнаграждение се дължи, само когато насрещната страна е осъдена за разноски, какъвто не е настоящият случай. Предвид изложеното съдът стриктно е приложил цитираната норма на чл.38, ал.2 ЗЗД и няма основания за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Предвид изложеното искането на адвокат Илчев е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Н. И., пълномощник на ответника по касация - С. С. за изменение на решение №8425/12.07.2021 г. по адм. дело №5161/2021 г. на Върховния административен съд, пето отделение, в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ И. С. /п/ Тинка Косева