Решение №236/12.01.2022 по адм. д. №5186/2021 на ВАС, I о., докладвано от съдия Полина Якимова

РЕШЕНИЕ № 236 София, 12.01.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Македонка Поповскаизслуша докладваното от съдиятаП. Я. по адм. дело № 5186/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу решение № 94/23.03.2021 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело № 16/2021 г., с което, по жалбата на „Рос – Дим ойл“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. Шабла, [улица], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 333-ФК/05.11.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект бензиностанция „Рос – Дим“ в гр. Шабла, [улица] забрана на достъп до него за срок от 14 дни.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Неговото осъществяване се аргументира с довод, че определеният от органа срок на запечатване на търговския обект е съобразен с конкретните особености на извършеното нарушение, изразяващо се в неправилно отчитане на продажбите в друга данъчна група, вида на обекта – бензиностанция, времето, необходимо за отстраняване на нарушението, с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката. Акцентира се върху значителния период, изтекъл от влизане в сила на новата разпоредба на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/, който е позволил на търговците да организират дейността си в съответствие с нея. Касае се за императивно правило за поведение, което не може да бъде дерогирано от съображения за липсваща или незначителна вреда за фиска с оглед размера на неправилно отчетената продажба.

Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата на търговеца срещу ЗНПАМ. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът – „Рос - Дим ойл“ ЕООД не ангажира становище по делото.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 333-ФК/05.11.2020 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – бензиностанция „Рос - Дим“, намираща се в гр. Шабла, [улица], стопанисван от „Рос – Дим ойл“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. а ЗДДС.

С обжалваното решение съдът е отменил административния акт, като е приел, че мотивите на органа относно продължителността на срока на запечатване на търговския обект са бланкетни и не се базират на конкретни факти и обстоятелства, установени при проверката.

Според фактическите установявания на АС Добрич на 03.11.2020 г. от органи по приходите е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18, не е регистрирал всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите, а именно да отчита извършените на 03.11.2020 г. продажби на пропан бутан в бутилки за битови нужди, различни от автомобилните от електронни везни в данъчна група „В“, относима за продажба на течни горива, вместо в данъчна група „Б“, като за периода е отчетен оборот в погрешната група в размер на 13,400 литра на стойност 36,17 лв. Изложеното е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС вр. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Въз основа на съставен на 11.11.2020 г. АУАН е издадено наказателно постановление, с което на търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер от 500 лв., заплатена на 21.01.2021 г. Постановлението за прекратяване действието на ПАМ е с дата 17.02.2021 г.

В Сервизен протокол № 4001726/ 16.11.2020 г., издаден от „Дианел сервиз“ ЕООД е отразено преконфигуриране във връзка с чл. 27, ал. 4 от Наредба № Н-18 чрез създаване на нов артикул „пропан бутан кг“ в данъчна група „Б“, като зареденото количество гориво се отчита в килограми за зареждане на пропан бутан в бутилки за битови нужди от електронни везни.

Административен съд Добрич е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца да оспори констатациите в него. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона по чл. 22 ЗАНН и е издаден при нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Приел е, че мотивите на органа относно срока за прилагане на мярката са бланкетни и неотносими към фактите по разглеждания случай. С оглед на установената фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест ограничаването на правата на търговеца за срок от 14 дни надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Решението е правилно.

При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове – чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС „запечатване на обект” административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно.

Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд.

В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ административният орган е изложил мотиви във връзка с определения от него срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в отчитане на продажбите в некоректна група на фискалното устройство, водещо до недоначисляване на ДДС за тези продажби, ощетяване на фиска в размер на разликата, нарушението засяга съществено фискалната дисциплина, осигуряваща пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.

Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена във втората половина от деня на 03.11.2020 г. и са констатирани не продажби, както сочи административният орган, а една такава, на стойност 36,17 лв. Нито протоколът за проверка, нито ЗНПАМ съдържат констатация за неначислен по тази продажба ДДС – така чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС и тълкуване по аргумент за обратното от чл. 66, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № Н-18. Следователно засегната е фискалната отчетност с продажба на стойност 36,17 лв. без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план – наличие на други, макар и различни нарушения, съществуване на непогасени публични задължения, среднодневни или месечни обороти, местоположение на обекта. От мотивите във връзка със срока на ПАМ не става ясно как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в търговския обект по начин, че да гарантира законосъобразното отчитане на всички продажби. Правилен е и изводът на първостепенния съд, че в случая освен оборот за половин работен ден и стойността на неотчетената в коректна фискална група продажба не се установяват от административния орган други обективни обстоятелства, въз основа на които да е възможно да се определи от негова страна срокът на мярката. В случая обаче срокът от 14 дни не е обоснован с нито един от посочените факти.

По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт Административен съд Добрич е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94/23.03.2021 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. дело № 16/2021 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Б. Л. п/ Полина Якимова

Дело
  • Полина Якимова - докладчик
  • Милена Златкова - председател
  • Благовеста Липчева - член
Дело: 5186/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...