Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. П. ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяМ. П. по адм. дело № 5178/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП против решение № 413/18.03.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2586/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-128-0040516/30.10.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда, че при издаването на заповедта не са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на мярката. Твърди, че срокът на принудителната административна мярка е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът - Рататуй 5 ЕООД, гр. Бургас, представлявано от управителя И. С. оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-128-0040516/30.10.2020 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас, дирекция Оперативни дейности, главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която е приложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - палачинки Пантастик, находящ се в гр. Бургас, ул. Ц. С. № 131, стопанисван от Рататуй 5 ЕООД, гр. Бургас и е забранен достъпа до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС (ред. преди изм. ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г.) и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Мярката е приложена за неспазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, изразяващо се в нарушение на чл. 26, ал.1, т. 5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. При проверка в търговския обект на 25.07.2020 г. е установено, че издадената за контролната покупка фискална касова бележка не съдържа задължителен реквизит - идентификационния номер по ЗДДС на дружеството, което е регистрирано по ЗДДС лице.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт. От фактическа страна съдът е установил, че Рататуй-5 ЕООД има регистрация по ЗДДС. Издадения при проверката фискален касов бон от ФУ в търговския обект не съдържа данни за идентификационния номер по ЗДДС. При тези факти, съдът е приел, че законосъобразно административният орган при условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС в редакцията й, действаща към момента на издаване на акта, която предвижда налагането на принудителна административна мярка за такова нарушение. Съдът е приел, че в тези случаи преценката на органа се свежда до продължителността на срока за налагане на мярката. Констатирал е, че в оспорената заповед се съдържат мотиви относно продължителността на срок, които в голямата си част са бланкетни, а посочените конкретни обстоятелства нямат връзка с извършеното нарушение на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според съда изцяло неотносими към вида на извършеното нарушение на изискванията за задължителни реквизити на фискалния бон са изложените от административния орган съображения за съществено накърняване на държавния интерес и финансовата политика и възпрепятстване на проверката относно извършените продажби. Без значение за продължителността на срока, с оглед вида на нарушението са и обстоятелствата, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, среднодневният му оборот от 860.47 лева, наличието на непогасени публични задължения в размер на 500 лева и декларираните финансови резултати за предходни години. Освен това тези обстоятелства не са доказани от събраните по делото доказателства. Не кореспондират с извършеното нарушение и съображенията на административния орган за вредата от нарушенията, свързани с неиздаване на фискална касова бележка. В случая принудителна административна мярка не е наложена за неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка. От анализа на посочените факти, съдът е обосновал извод, че в оспорената заповед липсват конкретни мотиви за определения срок на принудителната административна мярка.

Наред с това съдът е посочил, че с изменението на чл. 186, ал.1, т.1 б. а ЗДДС, ДВ. бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г. нарушението на изискванията за задължителни реквизити на фискалните касови бележки е отпаднало като основание за прилагане на административна принуда.

Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС в действаща по време редакция преди изм. с ДВ бр. 104/2020, в сила от 12.12.2020 г., нарушението на изискванията за съдържание и задължителни реквизити на фискалните касови бележки по чл. 26, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. съставлява неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, за което законът предвижда прилагането на принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Правилна е преценката на съда, че определената продължителност на мярката за срок от 3 дни не е мотивирана с обстоятелства, свързани с вида на извършеното нарушение. Съдът е обсъдил посочените в заповедта конкретни обстоятелства от дейността на дружеството за среднодневен оборот, финансови резултати от предходни периоди, публични задължения и законосъобразно е приел, че те не кореспондират с извършеното нарушение, съставляващо липса на идентификационен номер по ЗДДС във фискалната касова бележка. Останалите съображения на административния орган въз основа на които е определен срока за запечатване на обекта са изцяло бланкетни, както правилно е приел и съда. Нарушението на изискванията за мотивиране на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС представлява самостоятелно основание за незаконосъобразност, тъй като препятства преценката за упражняване на оперативната самостоятелност в съответствие с чл.169 АПК и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Наред с горното, по делото с представения дневен отчет от фискалното устройство в обекта от 27.07.2020 г. е установено, че съдържа идентификационния номер по ЗДДС на дружеството, поради което нарушението на чл. 26, ал.1, т.5 от ЗДДС констатирано на 25.07.2020 г. е отстранено на 27.07.2020 г., преди издаването на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка от 30.10.2020 г. Изложеното обосновава извод за противоречие на оспорения акт с целите за прилагане на административната принуда, предвидени в чл. 22 ЗАНН.

С оглед на изложеното, решението, с което оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на доказателства за извършени разходи, такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413/18.03.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 2586/2020 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мадлен Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. Ж. п/ Весела Павлова