Производството е по чл. 288 ГПК.

Настоящото дело е образувано по касационна жалба на Г. С. С. срещу решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд. С него е отменено решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд и е постановен друг резултат: уважен е предявеният от С. С. С. срещу Г. С. С. положителен установителен иск – признато е за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част от УПИ. .. от кв.... по плана на [населено място], област Х., одобрен със заповед № 1242/02.08.2013 г. на кмета на община Хасково, заключена между точки А, В, С и Д в скицата по приложение № 3, лист 110 от заключението на вещото лице и е отхвърлен предявеният от ответника Г. С. С. срещу третото лице-помагач община Хасково обратен иск по чл.190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034,07 лв., платена по договор за покупко-продажба на спорния имот от 26.10.2016 г.

С определение № 115 от 19.03.2020 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по установителния иск за собственост. Производството по касационната жалба срещу решението по иска с правно основание чл.190 ЗЗД е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС.

С определение № 60116/12.07.2021 г. по гр. д. № 62/2020 г. по настоящото дело, след постановяване на ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, е възобновено производството по паричната претенция с правно основание чл.190 ЗЗД.

По иска с правно основание чл.190 ЗЗД въззивният съд е приел, че без провеждане на производство по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, с който ответникът е закупил от община Хасково спорният имот, липсва основание да му се присъжда връщане на заплатената по него цена на имота, въпреки съдебното отстранение при уважаването на иска за собственост на С. С. за същия имот. Този извод съответства и на приетото от ВКС в посоченото тълкувателно решение.

Касационната жалба на Г. С. С. срещу решението по обратния иск е редовна, а в изложението към нея се поставят два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК:

1. Дали договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяване на иск по чл.189, ал.1, вр. чл.87, ал.3 ЗЗД;

2. Исковата молба /обратният иск/, с който ищецът претендира последици от разваляне на договор, съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.

По втория въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение с решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о. и решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.

Ответникът в производството С. С. С. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Същото е и становището на третото лице-помагач общинаХасково.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

По първия въпрос въззивното решение е в пълно съответствие с приетото ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката на ВКС, на която касаторът се е позовал, е отречена с тълкувателното решение.

Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос. Когато се касае за разваляне на договори, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, не е достатъчно изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора, а е необходимо провеждането на иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. Поставеният въпрос и свързаната с него практика на ВКС касае разваляне по чл.87, ал.1 ЗЗД, а в настоящия случай се прилага чл.87, ал.3 ЗЗД.

Касационното обжалване обаче следва да се допусне служебно на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение по обратния иск, като постановено по нередовна искова молба, в която се иска последица от развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, без да се сочи изрично дали се предявява иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за развалянето на този договор.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 361 от 14.10.2019 г. по в. гр. д. № 434/2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 229 от 09.04.2019 г. по гр. д. № 1860/2018 г. на Хасковския районен съд е отхвърлен предявеният от Г. С. С. срещу общинаХасково обратен иск по чл.190 ЗЗД за връщане на сумата от 7034,07 лв., платена по договор за покупко-продажба от 26.10.2016 г., с който ищецът е закупил от общината УПИ. .. от кв.... по плана на [населено място], област Х..

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 140,08 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: