Производството е по чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. №64957/10.06.2021г. на „Х. С“ АД, с която дружеството моли да се допълни определение №60350/08.06.2021г. по т. д. № 1323/2020г. на Върховния касационен съд, ТК, I т. о., в частта на разноските, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв.

Ответникът по молбата В. К. К. поддържа, че молбата е неоснователна. Твърди, че в представения договор за правна защита и съдействие няма данни за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:

С определение № 60350/08.06.2021г. по т. д. № 1323/2020г. на Върховния касационен съд, ТК, I т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение №96/13.03.2020г. по в. т.д. №519/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО.

В определението настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС.

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Искането за присъждане на разноски е заявено с отговора на касационната жалба и към същия е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.07.2020г., с който „Х. С“ АД е възложило на адв.Г. Г. процесуално представителство по касационната жалба срещу решение №96/13.03.2020г. по в. т.д. № 519/2019г. на Пловдивски апелативен съд, ТО. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 1 600 лв., като е отразено, че същото е платено в брой.

Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Настоящият съдебен състав обаче намира за основателно направеното от В. К. К. възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като при това съдът не може да присъди по - нисък размер от минимално определения съобразно чл.36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА). В т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното възнаграждение. В случая, с оглед приключване на производството с определение по чл.288 от ГПК, участието на процесуалния представител на ответника се изчерпва до изготвянето на отговор на касационната жалба. Това обстоятелство обуславя извод за по – ниска фактическа и правна сложност на касационното производство. Същевременно уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. надвишава значително предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение. Предявени са при условията на обективно съединяване два иска, единият от които неоценяем, с минимално възнаграждение в размер на 600 лева съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. Предвид цената на втория иск – 1 730,60 лв., минималното адвокатско възнаграждение по него се определя на основание чл.7, ал.2, т.2, вр. чл. 7 ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. и също възлиза на 600 лева. Съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по - малко от 500 лв. Следователно минималното възнаграждение за отговор на касационната жалба съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г би възлязло на 900 лв. С оглед на това, уговореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което същото следва да бъде намалено до нормативно определения в чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. минимум от 900 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 60350/08.06.2021г. по т. д. № 1323/2020г. на Върховния касационен съд, ТК, I т. о., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на „Х. С“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „23-ти септември” № 23, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.