Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 1378/07.02.2008 г. по адм. дело № 11157/2007 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменен като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра по заявление вх. № ПВ-1982/23.08.2007 г. на „Вела" АД гр. Ш. и делото е върнато като административна преписка на същия орган за произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, и се иска отмяната му.
Ответната страна „Вела" АД счита касационната жалба за неоснователна и моли да се потвърди решението на тричленния състав.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба.
Според настоящата инстанция, касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Няма спор относно фактическата обстановка, установена от тричленния съдебен състав. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съда относно обстоятелството налице ли е „мълчалив отказ” по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК от страна на министъра или има незавършено административно производство по направеното от търговското дружество искане за издаване на разрешително за водовземане на минерални води.
Развитите в жалбата на министъра доводи са, че забавянето на процедурата по заявлението на „Вела" АД произтича от стремежа за прецизиране на акта с оглед на приемането на нова Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Затова непроизнасянето в рамките на въведените в Раздел ІІ на Глава четвърта от ЗВ срокове, които по своя характер са инструктивни, означава, че е налице започнало и все още недовършено административно производство. Последното изключва възможността да се прецени фактическото забавяне на произнасянето на акта на министъра като „мълчалив отказ”.
Тези доводи са неоснователени. Всяко административно производство следва да се проведе и завърши в определения от закона срок, като за производства, които не са регламентирани по специални закони, се прилагат сроковете на чл. 57 от АПК. За други, които са уредени в други закони, се прилагат там предвидените срокове, тъй като тези закони се явяват специални по отношение на АПК. За всички неуредени в тях въпроси, се прилагат нормите на АПК.
В случая, при подадено заявление по чл. 60, ал. 1 от ЗВ, заедно с изискуемите се приложения, с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от същия закон е даден едномесечен срок на органа за преглед по редовността на подадените документи, придружаващи искането за издаване на разрешително. Ако се констатират непълноти в тях, на заявителя се предоставя 14-дневен срок за отстраняването им. По преписката липсват данни да е приложен посоченият текст, поради което следва да се приеме, че в едномесечен срок от 23.09.2007 г. органът е бил длъжен да вземе решението си по чл. 62а, ал. 1 от ЗВ. Тоест до 23.10.2007 г. министърът е следвало или да откаже разрешението, ако прецени, че липсват основания или са налице пречки за издаването му, или да изпрати съобщение до кмета на съответната община. Единствено изпращането на съобщение ще бъде указание, че е налице висящо и незавършило административно производство по повод искането на ответника по касационната жалба. Липсата на съобщение или изричен отказ съобразно хипотезите по чл. 68 от ЗВ, сочи на постановен „мълчалив отказ” по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Жалбата против него, както е посочено и в обжалваното решение, е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от АПК и е процесуално допустима. По същество правилно и обосновано е приета за основателна и отказът е отменен от съда като незаконосъобразен, а преписката е върната на министъра на околната среда и водите за произнасяне с административен акт.
Цитирането на Наредба № 1/10.10.2007 г. не променя изложените по-горе правни изводи. На първо място следва да се посочи, че при наличието на срокове, определени в АПК и ЗВ тя, като подзаконов акт, не може да ги измени. Такива текстове впрочем, изменящи сроковете по ЗВ и АПК, по посочената причина липсват в нея. Видно от съдържанието й, с чл. 162 и 164 фактически се преповтарят разпоредбите на чл. 61 и чл. 62а от ЗВ. Освен това, ако актът по заявлението на "Вела" АД е следвало да бъде прецизиран с оглед всички изисквания на екологичното законодателство, както твърди касаторът, пред него е била открита възможността за изрично произнасяне и в хода на съдебното производство, което обаче не е сторено до настоящия момент.
При служебната проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на ВАС констатира, че липсват допуснати нарушения. Касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1378/07.02.2008 г. по адм. дело № 11157/2007 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. З./п/ Д. Д./п/ Ю. К./п/ И. Р. Д.Д.