Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по подадените две касационни жалби - от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП и от "Д. И." - ООД - гр. Г. чрез процесуалния представител на дружеството адв.. Т. срещу решение № 402 от 14.11.08г. на Административен съд - гр. В. Т., постановено по адм. д. № 53/08г. заедно с постановеното в производство по чл. 175 от АПК решение № 402/26.11.08г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на първото решение. В касационната жалба на

Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е отменил РА № 461/25.10.07г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Г. в частта му, в която за данъчния период м. януари 2007г. е начислен допълнително ДДС в размер на 31 950.83 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 2591.16 лв. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, която норма има императивен характер, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, за който е издаден данъчният документ. В конкретния случай този период е м. януари 2007г. Предвидената в чл. 126, ал.3,т.1 от ЗДДС корекция цели единствено да се даде възможност на задължените лица да намалят задължението си за лихви. Претендира се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Д. И." - ООД срещу РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за...