Производство по чл. 194б, ал.5, вр. с чл. 187 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Г. Д., от гр. [населено място] срещу решение по т.2 от протокол № 28 от 27.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет, с което Ц. Д. Т. – и. ф. административен ръководител – председател на Районен съд гр. [населено място] е назначен на длъжността „административен ръководител – председател” на Районен съд гр. [населено място]. Жалбоподателката претендира отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен поради, допуснати нарушения във формата, съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК.

Изтъква, че са нарушени принципите за истинност, служебно начало, безпристрастност, последователност и предвидимост.

Оспорва редовността на подадените за конкурса от Ц. Д. Т. документи, касаещи признатата му юридическа правоспособност.

Твърди, че кадровият орган на съдебната власт е извършил класирането на участвалите в избора кандидати без да сравни качествата на участниците.

Посочва, че не са изяснени и обсъдени всички факти от значение за случая. Не са обсъдени резултатите от ръководството на Районния съд – [населено място], част от които са установени от докладите на Окръжен съд – Враца. Налице е подмяна на предмета на обсъждане. Вместо да се дебатира извършване на избор на административен ръководител, кадровият орган е изяснявал въпроса за оставане на досегашния ръководител на същата позиция при все, че удовлетворителността на работата му е предмет на други процедури и актове. Като е заменил предмета на обсъждане, Висшият съдебен съвет е допуснал постановяване на административен акт при липса на мотиви (нарушение на изискването за форма) или, ако се приеме, че такива все пак са налице – при отклонение от целта на закона.

Обосновава се тезата, че при издаване на оспорения акт е допуснато нарушение на принципа на безпристрастност – чл. 10 АПК, отчитайки че съвместяването на функциите по събиране на данни и отправяне на мотивирано становище и участие във вземането на крайното решение у едни и същи лица хвърля съмнение върху безпристрастността на административния орган. Правомощието на Комисията по „Професионална етика и превенция на корупцията”, осъществяваща функцията по обезпечаване на фактите е слято с крайното решение на ВСС. Членовете на комисията са участвали не само в изслушването, обсъждането и събирането на данните по реализиране на конкурса, което е в рамките на предоставените им функции, но и във вземането на крайното решение и по този начин е нарушен принципът на безпристрастност.

Дискреционните правомощия на органа са реализирани в нарушение на предоставената му управленска компетентност.

С молба вх. № / 09.07.2015 г. жалбоподателката твърди, че изборът на Ц. Д. Т. за председател на Районен съд гр. [населено място] е в нарушение на чл. 129, ал.6 от Конституцията на Р. Б, съгласно която административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал.2 се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Развива съображения, че визираната разпоредба има императивен характер и не може да се тълкува разширително. Тясното и стриктното й тълкуване води до извода, че административните ръководители имат право на два последователни мандата в органите на съдебната власт (т. е. във всички органи имат право на два мандата). Тълкуване, че имат право на повече от два последователни мандата, ако ръководната длъжност е в различни органи на съдебната власт, не намира опора в конституционната разпоредба, а и би дерогирало смисъла на целта й да ограничи мандатността на административните ръководители до максимум два последователни (без прекъсване) мандата. Жалбоподателката Д. претендира внасяне на въпроса за тълкуване на нормата на чл. 129, ал.6 от Конституцията на Р. Б в Конституционния съд.

Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Н. Г. и юрисконсулт Р. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва че процедурата по конкурса е реализирана при спазване на правилата, установени в специалния ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) и Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал.1, т.2-4 ЗСВ (приети с решение на ВСС по Протокол № 10 от 14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по Протокол № 11 от 12.03.2014 г.). Висшият съдебен съвет е действал в рамките на предоставените му дискреционни правомощия и е упражнил в съответствие с тях предоставените му права. Кадровият орган е преценил наличието на всяко едно от качествата по чл. 194б, ал.1 ЗСВ – професионални, нравствени и управленска компетентност, чрез предвидените от законодателя средства за извършването на преценка – атестационни оценки, становища на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) и Комисията по професионална етика и превенция на корупцията (КПЕПК), управленски концепции.

Заинтересованата страна – Ц. Д. Т., от гр. [населено място] чрез адв. С. С. изразява становище за неоснователност на оспорването. Посочва, че твърдените нарушения на административнопроизводствени правила са неналични. Решението на Висшия съдебен съвет е надлежно мотивирано, като част от мотивите се съдържат в актовете на помощните органи – КПА и КПЕПК, съставляващи неразделна част от административната преписка. Намира за неоснователни твърденията на жалбоподателката, че са допуснати нарушения на основни принципи на АПК – принципа на истинност, принципа на служебното начало. Посочва, че кадровият орган на съдебната власт е упражнил правомощията си добросъвестно и справедливо и оспореният акт е издаден в съответтвие с целта на закона. Представя подробни писмени бележки.

Посочва, че текстът на чл. 129, ал.6 от Конституцията на Р. Б не се нуждае от тълкуване по съображенията, по които вече Върховният административен съд се е произнесъл с определение от 29.04.2014 г. по адм. дело № 2691 / 2014 г. по описа на ВАС, VІ о.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, исканията и становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения по закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна.

По делото е установено, че с решение на Висшия съдебен съвет по т.4 от протокол № 3 от заседание, проведено на 22.01.2015 г. на основание чл. 167, ал.2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) е била открита процедура за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, сред които и за длъжността „административен ръководител – председател” на Районен съд – [населено място]. Решението е било обнародвано в Държавен вестник и на интернет страницата на ВСС. Кандидатите Ц. Д. Т. и А. Г. Д. са подали изискуемите документи по чл. 181, ал.3 ЗСВ, които са били проверени от Комисията по предложенията и атестирането и са били допуснати до участие в избора.

Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” на ВСС с решение № 2.2 от протокол № 18 / 11.05.2015 г. е приела, че кандидатът А. Г. Д. не притежава в пълнота необходимите нравствени качества за длъжността, за която кандидатства, а с решение по т.2.3 от същия протокол е дала становище, че кандидатът Ц. Д. Т. притежава необходимите нравствени качества за длъжността, за която кандидатства.

На 27.05.2015 г. е било проведено събеседване във Висшия съдебен съвет с двамата кандидати с оглед извършване на преценка относно управленската им компетентност, по време на което те са представили и защитили концепциите за работата си като административен ръководител на Районен съд – [населено място] и са отговорили на зададени им от членовете на ВСС въпроси.

След проведеното събеседване членовете на ВСС са изразили становищата си по представянето на кандидатите, след което всяка от кандидатурите е била подложена на тайно гласуване.

Съгласно приложеното по делото извлечение от пълен стенографски протокол № 28 / 27.05.2015 г. Висшият съдебен съвет е гласувал с 13 гласа „за”, 2 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” за кандидата Ц. Т. и с 0 гласа „за”, 12 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се” – за кандидата А. Д.. В резултат на проведеното тайно електронно гласуване ВСС е приел решение за назначаването на Ц. Т. за административен ръководител – председател на Районен съд – гр. [населено място].

Фактите по спора сочат, че решението по т.2 от протокол № 28 от 27.05.2015 г. на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен орган. Кадровият орган на съдебната власт е заседавал в надлежен състав при изискуемия от закона кворум и е постигнал решение по избор за единия от двамата кандидати с изискуемото от закона мнозинство и при условията на тайно гласуване.

Решението по т.2 от протокол № 28 от 27.05.2015 на ВСС е обективирано в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59 АПК.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Условията и реда за провеждане на избор на административни ръководители на органите на съдебната власт са уредени в раздел IIа на глава девета от ЗСВ. За участие в избора кандидатите за административни ръководители подават документите, изчерпателно изброени в чл. 181, ал.3 ЗСВ, заедно с концепция за работата си като административни ръководители. Видно от писмените доказателства към преписката е, че към подаденото заявление за участие в избора на административен ръководител – председател на Районен съд – [населено място], кандидатът Ц. Т. е приложил нотариално заверен препис от диплома № [номер] за завършено висше образование по специалността „Право”, издадена от [ЮЛ] и нотариално заверен препис на удостоверение с № [номер] / 28.11.1991 г. за издържан теоретико – практически изпит за успешно завършен стаж, издадено от министъра на правосъдието.

По делото е установено, че заинтересованото лице е започнало стажа си като стажант – юрист при действието на чл. 68, ал.1 от Закон за устройство на съдилищата (ЗУС) (в редакцията му, изм. с Указ № 1602 / 1988 г.) като го е завършило до 30.09.1991 г., при действието на изменената през месец юни 1991 г. (обн. ДВ, бр. 46 от 1991 г.) разпоредба на чл. 68, ал.3 от ЗУС отм. , съгласно която след завършване на стажа стажант-съдията полага теоретико-практически изпит. Съдия Т. се е дипломирал през месец октомври 1991 г. и е издържал теоретико – практически изпит за успешно завършен стаж съгласно протокол от 28.11.1991 г. на комисията за провеждането на изпита и е придобил правата по чл. 65, т.3 ЗУС отм. .

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че допускането на Т. до участие в процедурата за избор на административен ръководител е станало в нарушение на чл. 194а, ал.3 ЗСВ. По делото са приобщени представените и относими документи по чл. 181, ал.3 ЗСВ. В откритото производство по чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК по оспорване на диплома № [номер] от 05.04.1992 г., издадена от [ЮЛ] и удостоверение за юридическа правоспособност № [номер] от 28.11.1991 г. на Министерството на правосъдието жалбоподателят А. Д. не ангажира никакви доказателства въпреки дадените ѝ указания и издадено съдебно удостоверение. Съгласно чл. 179, ал.2 ГПК вр. с чл. 144 АПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналните, а според разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.

Съдът намира, че доказателствената сила на оспорените документи не е опровергана и същите сочат законосъобразно извършена процедура по чл. 194а, ал.2 ЗСВ.

Неоснователни са доводите в жалбата, че кадровият орган на съдебната власт е извършил класирането на участвалите в избора кандидати без да сравни качествата им. Освен изказванията на членовете на ВСС в изразените становища по чл. 13 и чл. 14 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал.1, т.2-4 ЗСВ Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” на ВСС е анализирала и обобщила проверките на помощните комисии по професионална етика към съответните органи на съдебната власт, отнасящи се до кандидатите, данните от Инспектората към ВСС, информацията съдържаща се в кадровото досие на всеки един от кандидатите, както и проверки в деловодната система на ВСС за наличието на сигнали срещу кандидатите.

Съгласно чл. 11 от Правилата за избор на административни ръководители на органите на съдебната власт по чл. 167, ал.1, т.2-4 ЗСВ (Правилата) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи (КПА) е извършила проверка за професионалните качества за заемане на длъжността, за която се кандидатства, въз основа на данни от докладите от проверките на Инспектората към ВСС в органите на съдебната власт, където е работил кандидатът, годишните отчети за дейността на органите на съдебната власт, атестационните формуляри, документите, съдържащи се в кадровото досие на кандидата, както и докладите, съдържащи данни за състоянието на органа на съдебната власт, за чието ръководство се кандидатства. КПА е приела решения с протокол № 27 / 19.05.2015 г., мотивирани становища за притежаваните професионални качества на двамата кандидати за административен ръководител, със заключение за липсата на данни, поставящи под съмнение високите професионални качества спрямо длъжността, за която кандидатстват. Становищата са изработени на базата на актуалните данни за щатната численост, администрирането, състоянието и натовареността на Районен съд – гр. [населено място], към момента на провеждане на избора за административен ръководител. Налице е информация за кадровото развитие на магистрата в органите на съдебната власт, между която са и резултатите от последното периодично атестиране. Видно от атестационните формуляри, публикувани на страницата на ВСС в интернет, кандидатът Ц. Т. е получил оценка „много добра” от последното атестиране, а кандидатът А. Д. – оценка „добра”.

Висшият съдебен съвет е спазил пределите на оперативната си самостоятелност – упражнил е правото си да избере между двамата кандидати в избора за административен ръководител – председател на Районен съд – [населено място] въз основа на направената преценка за притежаваните от тях нравствени качества и професионална подготовка.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на основни принципи, уредени в АПК. При издаването на своя акт решаващият орган е разгледал и преценил всички факти от значение за случая. Съобразил е актовете на помощните органи с наличните доказателства и е приел решението си на базата на тяхната обективна преценка.

Наведените доводи, че заинтересованото лице няма право да се кандидатира за административен ръководител във връзка с разпоредбата на чл. 129, ал.6 от Конституцията на Р. Б са неоснователни.

Принципът за непосредствено действие на разпоредбите на конституцията се реализира по не еднакъв начин в зависимост от естеството на текста на конституционната разпоредба. Като критерий за непосредствено действие се явява възможността съдът да приложи конкретно правило за поведение в неговата цялост. Не е налице непосредствено действие, когато конституционните норми служат като мащаб за преценка на конституционността на други правни норми.

Разпоредбата на чл. 129, ал.6 от Конституцията на Р. Б има непосредствено действие.

По делото е установено, че съдия Т. е бил административен ръководител – председател на Районен съд гр. [населено място] от 09.12.1991 г. до 28.02.2010 г.. Съгласно §5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Р. Б административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизане в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат. Този свой мандат съдия Т. е реализирал във времето след 01.04.2004 г. до 28.02.2010 г..