Образувано е по касационна жалба от М. Л. У., С. К. Я., Б. К. К., П. Д. К., Д. Т. Б., Д. М. Х., П. М. Ан К., М. А. С., М. Е., Ш. Ан Е., [фирма] и [фирма], всички те, представлявани от адв. Д. А., ВАК, против решение № 2074/24.10.2016г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3428/2015г., което се счита неправилно и незаконосъобразно. И. се отмяната му, като вместо това се постанови решение по съществото на спора от настоящата инстанция, с която да се отмени оспорената заповед № ДК-10-СИР-62/15.10.2015 г. на началника на РДНСК – СИР, с потвърдено Разрешение за строеж (РС) № 72/01.08.2008 г. на Гл. архитект на [община], с предмет изграждане на строеж "еднофамилна едноетажна жилищна сграда" в УПИ [номер] , кв. [номер] , по плана на [населено място], [община].

В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Ответната страна - Началникът на РДНСК Североизточен район- [населено място], редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. П. А., която оспорва жалбата, поддържа депозираното възражение по нея.

Ответните страни - Главният архитект на [община], [фирма] и К. У., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежни за производството страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение, ХV-ти състав на Административен съд - Варна е отхвърлил подадената от М. Л. У. жалба, срещу заповедта на началника на РДНСК – СИР, с която, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ, е отхвърлена жалбата й, с искане за прогласяване на нищожност, при условията на евентуалност - за отмяна, на цитираното РС и е прекратено производството по делото по отношение на Гл. архитект на общината. Приел е, че оспорената заповед № ДК-10-СИР-62/15.10.2015 г. на началника на РДНСК – СИР, с която е потвърдено РС № 72/01.08.2008 г., с предмет изграждането на посочения строеж в УПИ [номер] , в кв. [номер]

, по плана на [населено място], [община], пета категория, е издадена от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение № 1750/29.07.2015г. по адм. дело № 159/2015г. на АС-Варна.

Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените в него много подробни съображения за законосъобразност на процесния ИАА, изведени след детайлно извършен анализ на събраните по делото доказателства, обхващащи всички оплаквания в жалбата за недействителност на заповедта и в двете й форми, се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Изготвената по делото СТЕ, приета без възражения, като компетентна, обективна и безпристрастна, с основание е залегнала в мотивите на съдебния акт.

Касационните жалбоподатели, собственици на самостоятелни обекти в триетажната сграда, разположена на север в същия имот, навеждат чрез пълномощника си несъстоятелни оплаквания за пороци на съдебния акт. От данните по делото се установява, че за [населено място], [община]

е в сила кадастрален план и одобрен през 1987г. дворищно-регулационен план. Визата по чл. 140 ЗУТ за строежа, е издадена в хипотезата на чл. 4 (сега чл. 5, след изменението в ДВ бр. 19/2009г.), въз основа на действащия ПУП-ПР на селото, (без да е необходим ПЗ) и въз основа на действащото към момента частично изменение на дворищно-регулационния план, индивидуално - за УПИ [номер] , [номер] и [номер]

, одобрено през 2005г. С нея е дадена възможност за проектиране на едноетажна жилищна сграда, разположена свободно, изцяло в границите на собствения на възложителя В. Л. имот, тогава единствен негов собственик, в южната му част, с предвидена, очертана в нея зона за застройка. За издаденото РС № 72/21.05.2008г., са одобрени инвестиционни проекти, в обхвата и със съдържанието по Наредба № 4/2001г., при представена оценка за съответствие на всички части на проектната документация със съществените изисквания към строежите. Отстоянието на разрешената постройка до съществуващата триетажна сграда, видно от комбинираната скица, приложение на СТЕ, е 21м., а единственото нарушение е констатирано по отношение на западната граница на имота, в рамките на 0.90м., считано от най-външната точка на изведената напред покрита тераса, което естествено не може да обоснове цялостна незаконосъобразност на акта. Във връзка със също неоснователното възражение за липса на предварителни договори с експлоатационните дружества, правилно съдът е посочил, че само формално е налице нарушение по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ (ред. ДВ бр.61/2007г.). След като на проектите по части Ел и ВиК са положени съгласувателни печати, действително е ясна положителната воля на тези дружества, а фактът, че вещото лице не е открило предварителни договори, не означава, че към 2008г. такива не са били представени - общината има задължението да съхранява само оригиналните РС и инвестиционен/екзекутивен проект (чл. 155, ал. 1 и 3 ЗУТ). С оглед тези съображения, не са налице касационни отменителни основания за съдебния акт по чл. 209 т. 3 от АПК.

В заключение следва да се подчертае, че сградата, предмет на процесното РС, е изградена (сочи го и жалбата) и, видно от протокол от 30.05.2014г. (л. 9 по делото), е въведена в експлоатация с Удостоверение № 17 от 16.06.2009г. С издаването на разрешението за ползване, се санират и добиват стабилитет евентуално допуснатите при издаването на РС и извършването на строежа нарушения. Това е така, тъй като РС има временен характер и предназначение за осъществяване на законен строеж, а след "започването на строежа", РС - при допустими жалби, могат да бъдат отменяни само при визираните в ал. 2 на чл. 156 ЗУТ предпоставки. След издаването на акта за въвеждане в експлоатация, отпада и действието на РС и то, както и одобрените проекти, е недопустимо да бъдат отменяни на каквото и да е основание, дори и при нарушение, обуславящо нищожност. (В този см. - решения по адм. дело № 10254/2006г., адм. дело № 4149/2015г., адм. д. №13352/2016г. на ВАС). В случая, жалбата на М. Л. У., срещу РС, е подадена години след изграждането и въвеждането на строежа - на 13.02.2014г., но при първоначалното си произнасяне административният орган, а и съдът, постановил решение № 1750/29.07.2015г. по адм. дело № 159/2015г. на АС-Варна, не са съобразили този факт. Било е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне по жалбата и в изпълнение, Началникът на РДНСК СИР-гр. В., е издал процесната заповед. При подадена в срок жалба срещу нея, обвързан от предходното решение, се е произнесъл този състав на АС-Варна, чието решение не следва да бъде обезсилвано, а като правилно-оставено в сила.

Воден от тези съображения, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2074/24.10.2016г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3428/2015г.

Решението е окончателно.