Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. Д. Л. срещу мълчалив отказ на Министъра на вътрешните работи да постанови акт по подадено от него заявление № 812105-4/20.01.2016 г. за заличаване на обработваните негови лични данни.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че производството по делото следва да бъде прекратено, като образувано по молба срещу мълчалив отказ, а в случая е налице изричен такъв, обективиран в решение от 22.03.2016 г. на министъра, прие което за жалбоподателя не е налице правен интерес. А.но моли, в случай че се приеме, че в случая се оспорва изричния отказ по заявлението на Л. жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано с подаване на заявление № 812105-4/20.01.2016 г. от жалбоподателя до министъра на вътрешните работи с искане да бъдат заличени всички негови лични данни, съдържащите се в масивите на МВР.

След изтичане на срока по чл. 32 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД) на 03.02.2016 г. за произнасяне по заявлението жалбоподателят депозира жалба срещу мълчаливия отказ на министъра да се произнесе по заявлението му на 07.03.2016 г., изготвена на същата дата.

След образуване на делото в изпълнение на дадените указания от съда да се представи административната преписка, образувана по заявлението на жалбоподателя е представено решение рег. № 812100-7038/22.03.2016 г., с което министърът след констатация, че Л. е осъден с влязла в сила на 06.07.2005 г. присъда, постановена по нохд № 2216/1999 г. по описа на Софийски градски съд – Наказателна колегия на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право...