Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. в качеството му на контрольор автомобилен транспорт в [фирма], [населено място],подадена чрез адв. М. Г. от САК, срещу решение № 3656 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 1369/2016 г. на Административен съд – София - град (АССГ), с което по жалба на [ЮЛ] е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) - "използване на техническо средство тип „ скоба“ за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА)" (ЗДвП), приложена по отношение на л. а. "Пежо" с ДК [рег. номер на МПС] на 21.01.2016 г. в [населено място], на [улица] между улиците [улица] и [улица] пред подхода на подземния гараж на сградата, на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 с. з.

Касаторът излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че принудителното блокиране на процесния автомобил е извършено в зоната на действие на знака, позволяващ паркиране срещу заплащане, респ. в обхвата на зелената зона на улицата, поради което е налице хипотезата по чл. 123 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), респ. тази по чл. 167, ал. 2 т. 2 ЗДвП, обуславящи прилагането на процесната мярка. Претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявената жалба.

Ответната страна – [ЮЛ], в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна...