Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ).
Образувано е по жалба на Р. М. К. (R. M. K.), гражданин на К. М., с ЛНЧ [ЕГН], [дата на раждане], срещу заповед рег. № ЗДМ-113 от 19.03.2013 г. на директора на дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с която на осн. чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "експулсиране" и "забрана за влизане в Р. Б" за срок от пет години.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага съображения за нищожност на административния акт поради неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че не са налице предпоставките на ЗЧРБ за прилагане на ПАМ. Счита, че с мярката се ограничава правото му да пребивава на територията на Р. Б, да живее съвместно в едно домакинство със законната си съпруга, както и за в бъдеще да полага грижи за семейството си. Поради това с процесната заповед се засягат не само негови права и интереси, а и такива на законната му съпруга, която е българска гражданка. По изложените и по подробно посочени в жалбата съображения прави искане заповедта за бъде обявена за нищожна.
Ответникът – Директорът на дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуалния си представител, счита че жалбата е неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради липса на предпоставките за обявяване на нищожността й.
Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗДМ -113 от 19.03.2013 г. издадена от директора на дирекция „Миграция“ към МВР, на осн. чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, по отношение на Р. М. К. (R. M. K.), гражданин на К. М., [дата на раждане], са приложени принудителни административни мерки "експулсиране" и "забрана за влизане в Р. Б" за срок от пет години. Заповедта е издадена на основание предложение № ХМ-3063 от 19.03.2013 г. на ВНД началник на отдел „Противодействие на незаконната миграция“ при дирекция „Миграция“ към МВР, в което се сочи, че лицето е извършило умишлено престъпление на територията на Р. Б и неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред. Чуждият гражданин е изтърпял наказание 3 (три) месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 279 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) по НОХД № 2016/2012 г. на Районен съд Русе и 6 (шест) месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 279 от НК по НОХД № 79/2012 г. на Районен съд Свиленград.
При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, седмо отделение обосновава следните правни изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от оспорването, но след изтичането на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14 - дневен преклузивен срок, поради което и на основание чл. 149, ал. 5 от АПК следва да бъде разгледана само относно наведените доводи за нищожност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че за да е нищожен административният акт трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожен е само този акт, който изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция", и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от началник сектор "Миграция" т. е. от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ орган, в кръга на неговите правомощия.
Порокът във формата води до нищожност на акта само когато е толкова съществен, че практически се равнява на липса на форма, а оттук - на липса на волеизявление. В случая заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в нея са посочени правните и фактически основания, послужили за издаването й.
При издаването на заповедта не са допуснати особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращи върху материализираното в акта волеизявление по начин, водещ до липса на волеизявление, респективно до нищожност на акта. Липсата на удостоверяване на връчването на заповедта в присъствието на преводач с индивидуализирани данни, при вписване на съответния език, от който се извършва превода, не е основание водещо до нищожност на акта.
При издаването на заповедта за прилагане на ПАМ не е допуснато и нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност. Актът не е лишен от законова опора, нито е издаден при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, което евентуално би довело до неговата нищожност. Дали волеизявлението е направено в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона е извън предмета на съдебното производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, но не и нищожност на акта.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице тежки и съществени пороци на обжалвания административен акт, водещи до неговата нищожност. Жалбата на Р. М. К. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. К. (R. M. K.) срещу заповед рег. № ЗДМ-113 от 19.03.2013 г. на директора на дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи, с искане за обявяване нищожност на заповедта. Решението е окончателно.