Производството е по Главадванадесета от Административопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на [община], [област], представляван от адв. С., проив решение № 117/16.11.2016 г. по адм. д. №124/2016 г. по описа на Административен съд Кърджали с молбаза отмяната му като неправилно, претендира присъждане на разноски..
Ответникът Р. Х. Ю., представляван от адв. Г., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение Административен съд Кърджали по оспорване на Р. Х. Ю. е отменил като незаконосъбробразна заповед № 392/30.06.2016 г., с която на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/ кметът на [община], [област] е отказал изработване на проект за изменение на ПУП за улична регулация на кв. 8 и к. 9 по плана на [населено място] от 1982 г. и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административопроизводствените правила - при допустимо искане искане за изменение на действащия ПУП на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ в нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК не е указал в определен срок на заявителя по преписката да представи проект за изменение на плана в частта на собствения му УПИ [номер], кв. 8 по плана на селото.При тази констатация е приел, че обжалваната заповед е издадена без яснота относно предмета на искането и релевантните за преписката факти.
Решението е постановено постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа доказателствата по делото и правилно приложение на материалния закон.
Установено по делото е, че предвидената по...