Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Дънъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, по касационна жалба на дирекора на Агенция "Митници", подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 6336/19.10-.2016 г. по адм. д. № 7258/2016 г. по описа на Административен съд София град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски.
О. [], представляван от адв. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски. Доводите си развива в писмен отговор по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
По повод оспорване на [фирма] срещу решение № Р-2/07.01.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № BG004000-ИВ-27-2-РВ10/04.11.2014 г. на началника на М. Р за отказ за възстановяване на акциз в размер на 57495,91лв. е образувано производство по адм. д. № 7661/2015 г. по описа на Административен съд София град и с решение № 613/03.02.2016 г. оспорването е отхвърлено. С решение № 8867/14.07.2016 г. по адм. д. № 5207/2016 г. по описа на Върховния административен съд по касационна жалба на [фирма] първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с конкретни указания.
С обжалваното в настоящето производство решение Административен съд София-град е отменил обжалваното решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на М. Р и е върнал преписката на административния орган за издаване на ново решение по искането на [фирма] за възстановяване на платен акциз съобразно изложеното в мотивите. За да постанови този резултат, при спазване задължителните указания в отменителното касационно решение, съдът е приел е, че отказът е незаконосъобразен предвид установяването, че за процесния период 22.06.2012 г. до 14.12.2013 г. дружеството, предвид постановен с решение № Б-47/22.06.2012 г. на началника на М. Р, потвърдено с решение № 382/26.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници" отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, отменен с решение по адм. д. № 278/2012 г. по описа на Административен съд Русе, оставено в сила с решение по адм. д. № 2280/2013 г. по описа на Върховния административен съд, е внесло акциз за ползван за технологични нужди природен газ в размер на 57156,32 лв, подлежащ на възстановяване. В тази връзка е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, по силата на което, правните последици на незаконосъобразния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител са заличени с обратна сила.
Решението е постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.
Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на ответника по касационната жалба [фирма] срещу непроизнасяне /мълчалив отказ/ на директора на Агенция "Митници" по негова жалба срещу решение № BG004000-ИВ-27-2-РВ10/04.11.2014 г. на началника на М.Р.С подаване на оспорването, директорът на Агенция "Митници" е постановил решение № Р-2/07.01.2015 г., с което е потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него решение на началника на М. Р. В тази хипитеза, по арг. от чл. 58, ал. 3 АПК, оспорването има за предмет отхвърлителното оспорването решение на горестоящия администраивен орган. Ето защо, обжалваното първоинстанционно решение, с което по съображения за неправилно приложение на материалния закон, са отменени потвърдителното решение на директора на Агенция "Митници и решението на началника на митница Русе, се явява допустимо.
Решението е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон.
С решение № Б-47/0072 /22.06.2012 г. началникът на М. Р е оставил без уважение искането на ответника по касационната жалба, [фирма], от 30.05.2012 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с решение № 382/26.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". По оспорване на [фирма] така постановените решения са отменени с решение № 46/07.01.2013 г. по адм. д. № 278/2012 г. по описа на Административен съд Русе, оставено в сила с решение № 13841/23.10.2013 г. по адм. д. № 2280/2013 г. по описа на Върховния административен съд. След постановяване решението на Върховния административен съд началникът на М. Р е издал на дружеството удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004000Е0073 с дата 12.12.2013 г.
[фирма], на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове /ЗДАС/, е подало до началника на М. Р искане за възстановяване вх. № 32-83084/23.07.2014 г. за периода от постановяване на решението за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител до отмяната му с влязло в сила съдебно решение в сума в размер на 57495,91лв. платен акциз за закупен енергиен продукт /природен газ/ за производствени нужди с доставчик [фирма] София.
Постановеното по искането решение № BG 004000-ИВ-27-2-РВ10/04.11.2014 г. на началника на М. Р и потвърдителното това решение решение №Р-2/07.01.2015 г. на директора на Агенция "Митници" първоинстанционният съд е отменил при правилното приложение на материалния закон като е зачел действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Влязлото в сила отменително обжалвания административен акт съдебно решение, съгласно чл. 177, ал. 1, предл. 2 АПК, има действие по отношение на всички. Разпоредената с него отмяна на административния акт има обратно действие, т. е по силата на това решение отпадат с обратна сила разпоредените с отменения акт права и задължения. Наложената от влязлото в сила съдебно решение материалноправна промяна следва да бъде зачетена от всички. Ето защо релевантна за спора за законосъобразност на обжалваното решение за отказ за възстановяване на внесения акциз за процесния период е отмяната при проведения контрол за законосъобразност на отказа за издаване удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Тази отмяна заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗДАС за наличие на издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като с влязлото в сила съдебно решение е прието, че предпоставките за издаване на такова удостоверение са били налице към датата на подаване на искането, в случая, 30.05.2012 г. За периода от постановяване на отказа за издаване на удостоверението до издаването му на основание влязлото в сила отменително този отказ съдебно решение, основания за заплащане на акциз не са били налице. В случай, че акциз е бил внесен в този период, сумата подлежи на възстановяване/ прихващане на основание чл. 27 ЗАДС. По делото е установено, че сумата на внесения за периода на действието на неправомерния отказ по искането от 30.05.2012 г акциз е в размер 57495,92 лв, вкл. 339,60 лв за ползван за отопление природен газ, предвид което съдът правилно е определил за възстановяване разликата в размер на 57156,32 лв.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване. Допълнително представената съдебна практика не е задължителна за настоящия състав, още повече че съществува такава в обратен смисъл, изложена в множество решения на Върховния административен съд, вкл. цитираните в обжалваното решение.
При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2245 лв, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с дата 24.04.2017 г. Възнаграждението е уговорено в рамките на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид което възражението за прекомерност на процесуалния представител на касатора не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6336/19.10.2016 г. по адм. д. № 7258/2016 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски за касационната инстанция в размер на 2245 лв платено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.