Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [фирма], седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица] срещу Решение №620-ОЗ от 01.09.2016 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

С оспореното решение заместник председателят на Комисията за финансов надзор, на основание чл. 16, ал. 1 т. 15 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА ЗЗД ФИНАНСОВ НАДЗОР) и чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането прилага на [фирма] принудителна административна мярка в срок от 10 работни дни да:

заплати застрахователно обезщетение по писмена застрахователна претенция на М. М. М., заведена с входящ на дружеството №4 от 23.03.2016 г.;

представи заверено копие на писмени доказателства за изпълнение на задължението. І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – [фирма] ([фирма]), счита оспореното решение за незаконосъобразно. Излага подробно фактите по делото и прави извод, че към момента на застрахователното събитие процесната застрахователна полица не е била валидна – била е надлежно прекратена, за което по реда на чл. 294, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е било изпратено уведомление до Гаранционния фонд. Тъй като договорът е прекратен, и то преди настъпване на застрахователното събитие, по същия не може да се иска изпълнение от която и да било от страните. С оглед на това оспореното решение счита за издадено от орган, без правомощия и в нарушение на закона – Комисията за финансов надзор не е особено юрисдикция и няма правомощия да задължава равнопоставени субекти да сключват, изпълняват или изменят правоотношенията си, нито има правомощието да определи на кого принадлежи правото.

По отношение на последвалото възстановяване на договора сочи, че договорът е двустранен и е недопустимо да поднови (възстанови) действието си едностранно, по почин на едната страна. Наред с...