Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от В. А. Т., с адрес в гр. [населено място], срещу заповед № 8121К-4859/29.11.2016 г. на министъра на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 3, вр. чл. 153, ал. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, се поддържат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се излагат подробни съображения. Сочи се, че Т. не е бил в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол роднина по съребрена линия по четвърта степен по смисъла на чл. 153, ал. 3, т. 1 от ЗМВР. Сочи се, че са изтекли преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Към датата на издаване на оспорения административен акт В. А. Т. е заемал длъжността разузнавач VI степен в група „противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към РУ-Асеновград при ОДМВР-Пловдив.

С издадената заповед № 8121К-4859/29.11.2016 г. министърът на на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение със служителя и му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 197, ал....