Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на М. С. Г., чрез пълномощника му адв. С., против Решение № 1495 от 07.03.2016 г. постановено по адм. дело № 10221/2011 г. по описа на Административен съд София град., с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му.

Ответникът, Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в писмен отговор дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на М. Г. против решение № 271/05.10.2011 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. В обжалваното решение като документи, въз основа на които е установена принадлежността, са посочени: регистрационен дневник, картон обр.6, писмо рег. № 242-1/29.08.1990 г., за изключване на Я/К „Р.”.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, тъй като в хода на съдебното производство не е оборена доказателствената сила на документите, установяващи принадлежността на Г. към органите на Държавна сигурност.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При...