Производството е реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Б. М., от [населено място], чрез пълномощника й – адв.Х. М., против решение №1746 от 05 октомври 2016 год. постановено по адм. дело №1801/2016 год. по описа на Административен съд Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът по делото - началника на РДНСК – ЮЦР, [населено място], чрез пълномощника му – юрисконсулт Д. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Ответникът по делото - А. Х. М., чрез пълномощника му – адв.Й. С., също оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответниците по делото - О. Х. П. и Б. Б. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От О. П. е постъпило становище, с което моли за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно.

Ответникът по делото - главен архитект на община Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, поправено с решение №1866 от 18 октомври 2016 год. постановени по адм. д.№1801/2016 год., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Х. Б. М., против заповед №ДК-10-ЮЦР-33 от 17 юни 2016 год. на началника на РДНСК-ЮЦР, като неоснователна и я е осъдил да заплати разноски на РДНСК-ЮЦР и на А. Х. М., в размер на по 600 лева за всеки.

Заповедта е издадена на основание чл.216, ал.6 ЗУТ, по жалба на А. Х. М., и с нея е разпоредено отмяна...