Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Я. от гр. [населено място] против решение № 124 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 80 по описа за 2016 г. на Административен съд отм. а Загора, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-23-9 от 11.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр.С. З.

Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО, чл. 114, ал. 5 от КСО и чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, относими към към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. загора, не е взел становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 1040-23-9 от 11.02.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. З, потвърждаващо разпореждане № РП-3-23-00079309 от 09.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, поправено с разпореждане № 1029-23-488 от 05.02.2016 г. С оспорените актове е извършено прихващане на вземанията на Р. Г. Я., произхождащи от парични обезщетения за гледане на болен член от семейството и карантина в размери от 27.38 лв. по б. л. Е 2015 - 2696326 и от 68.46 лв. по б. л. Е 2015 -...