Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13 ал.5 от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) /ЗСП/, вр. чл.113 ал.3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- гр. М., против решение № 74 от 15.02.2017г., постановено по адм. д. № 34/2017г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отменена отказ за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г., обективиран в писмо №1204-94Т-00 2357/19.12.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. М., потвърден с решение № 12-РД-06-0002/03.01.2017г., на директора на РДСП-Монтана и е постановено изпращане на делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Монтана за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение и за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 112 ал.9 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО). Към датата на оспорване на решението на директора на РДСП-Монтана лицето не притежава влязло в сила ЕР на ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност, каквито са изискванията на чл.1 от Наредба №Н-19/02.12.2008г.- за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища за краткост /Наредба №Н-19/02.12.2008г.- касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът Т. К. Н. от гр.[населено място] в отговор на касационната жалба изразява становище за правилност и обоснованост на съдебното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора и е обсъдил задълбочено всички писмени доказателства.
Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Монтана е София-град е отказ за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г., обективиран в писмо №1204-94Т-00 2357/19.12.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. М., потвърдена с решение № 12-РД-06-0002/03.01.2017г., на директора на РДСП-Монтана
Отказът е направен на основание чл.113 ал.3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) и чл.1 ал.1 от Наредба №Н-19/ 02.12.2008г.
С постановеното решение Административен съд – Монтана е отменил а отказ за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г., обективиран в писмо №1204-94Т-00 2357/19.12.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. М., потвърдена с решение № 12-РД-06-0002/03.01.2017г., на директора на РДСП-Монтана и е постановено изпращане на делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Монтана за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Настоящият състав на основание установените изисквания на чл.1 ал.2 от Наредба №Н-19 / 02.12.2008г и събраните доказателства приема, за правилно и законосъобразно постановеното от Административен съд-монтана решение и за безспорно установен характера на исканата социална помощ – издаване на безплатен винетен стикер за 2017г на лице с намалена работоспособност, на основание чл.10в от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) и чл.1 ал.2 от Наредба №Н-19/02.12.2008г.
Безспорно установено е, че отказът е направен по повод на подадено заявление от Т. К. Н. за издаване на едногодишен безплатен винетен стикер за 2017г., по реда на чл.10в от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА)/ЗП/. Като мотиви за отказа е посочено, че лицето не отговаря на условията на чл.10в от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) и на чл.1 ал.1 и ал.2 и чл.2 ал.1 от Наредба №Н-19, съгласно които лицата с 50% и над 50% трайно намалена работоспособност могат да кандидатстват за винетен стикер. Към 06.12.2016г., молителката не е представила влязло в сила решение на ТЕЛК, установяващо 56.8% степен на увреждане, т. е. предоставеното ЕР на ТЕЛК №1386/25.04.2016г. на МБАЛ [населено място] е обжалвано от ТП НОИ-Монтана пред НЕЛК-София, поради което се приема, че не е налице трайно увреждане 50% и над 50%.
Безспорно установено е, че с подадената заявление-декларация Т. Н. е представил всички изискуеми документи по чл.2 ал.4 от Наредба № Н-19/02.12.2012г. на МТ и МТСП. Предоставеното ЕР на ТЕЛК №1386/25.04.2016г. на МБАЛ [населено място], което е обжалвано от ТП НОИ-Монтана пред НЕЛК-София., не е влязло в сила, видно от писмо вх.№153/25.01,2017г.,което удостоверява, че няма произнасяне по неговата законосъобразност.
Безспорно е обаче, че разпоредбата на чл.112 ал.9 изр. първо от 3акон за здравето, разпорежда, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.
В конкретния случай административният орган обаче е мотивирал отказът за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г. с липсата на една от кумулативно предвидените предпоставки, а именно че лицето, което иска издаване на винетен стикер не е с трайно увреждане 50% и над 50%, тъй като не е предоставено влязло в законна сила ЕР на ТЕЛК.
Целта на регламентираната в Наредба №Н-19/02.12.2008г., процедура за освобождаване от винетни такси на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане е финансово облекчение на лицата с трайни увреждания, като част от мерките, които държавата предприема за постигане на равни възможности и социална интеграция на тези лица. Т.е. да се подпомогнат икономически тези членове на обществото, като бъдат освободени от задължението да заплащат конкретно публично вземане-винетна такса по чл.10 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА).
Винетната такса е такса за ползване на републиканската пътна мрежа или нейни участъци, определени от МС. Винетката, която се издава при заплащане на таксата, удостоверява правото за ползване на републиканските пътища. Наредба №Н-19 определя условията и реда за ползване на пътната инфраструктура - републиканските пътища или техни участъци, за които се заплаща винетна такса по ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) от страна на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане (чл.1 ал.1), както и от други лица, извън хипотезата на настоящия процес. С. чл. 1 ал.2 от Наредбата, лицата по ал.1 получават безплатна винетка за един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил по реда, определен в глава втора. Нормата на чл.10в от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) определя, че лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане се освобождава от заплащане на винетна такса за един лек автомобил - негова собственост или съпружеска имуществена общност, и съответно посочени технически показатели на автомобила. В конкретния случай и двете разпоредби - и тази на наредбата, и тази на закона, по идентичен начин уреждат предпоставките за предоставяне на безплатна винетка, и тези предпоставки са ясно изразени - лицето да е с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, както и да посочи собствен, или в съпружеска имуществена общност автомобил с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 160 к. с.
От представеното ЕР на ТЕЛК №1386/25.04.2016г. на МБАЛ [населено място] е видно, че молителката е с 56.8% трайно намалена работоспособност.
Съгласно §1 т.2 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗЗД ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) (ЗИХУ), лицата с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност са лица, за които е установено от органите на медицинската експертиза (ТЕЛК и НЕЛК), че те са с такива трайни увреждания (анатомични, физиологични или психически), които водят до трайно намалени възможности да изпълняват дейности по начин и степен, възможен за здравия човек, в резултат на което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
Наличието на правопораждащия факт за издаване на безплатен винетен стикер - трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, се доказва по реда на чл.101-чл.113 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО) с акт, издаден от орган на медицинската експертиза на трайната работоспособност. В чл.112 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО)/ЗЗ/ е предвиден реда за обжалване на експертни решения за неработоспособност. ЕР на ТЕЛК стават задължителни за всички лица, органи и организации в страната при условията на чл.113, ал.З от 3акона за здравето - когато не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан. Правото на жалба принадлежи на всички заинтересованите лица и органи -освидетелстваните, осигурителите, териториалните поделения на Националния осигурителен институт и НЗОК, както и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Съгласно чл.112 ал.9 от 33, обаче, обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, т. е. закона предава предварителна изпълняемост на тези експертни решения, независимо от обжалването им и те са действащи актове на медицинската експертиза. Именно последното, както и установеното от фактическа страна, че здравословното състояние на Т. Н. води до извод за трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и степен, възможен за здравия човек, а също така и целта на предоставената по закон социална придобивка, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че за оспорващия е налице необходимата степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, въпреки че представеното от него ЕР на ТЕЛК е обжалвано и не е влязло в сила. В подкрепа на този извод е и изискването на чл.2 ал.4 т.1 от Наредба №Н-19/02.12.2008г. за прилагане към заявлението-декларация за издаване на безплатен винетен стикер на копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган неоснователно е отказал издаването на безплатен винетен стикер на Т. Н. от гр.[населено място] за 2017г. и че депозираната жалба е основателна, а обжалвания отказ за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г., обективиран в писмо №1204-94Т-00 2357/19.12.2016г., на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. М., потвърден с решение № 12-РД-06-0002/03.01.2017г., на директора на РДСП - следва да бъде отменена поради несъответствие е материалния закон и целта на закона, и делото да бъде върнато като преписка на административния орган за произнасяне по заявлението - декларация от 06.12.2016г, подадено от Т. К. Н. от гр.[населено място] за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г.
Материалния закон изрично е предвидил, че дори и при оспорване на решенията на ТЕЛК (чл.112 ал.9 от 3акона за здравето) обжалването им не спира действието им. В случая тази разпоредба предоставя на определен кръг от лица, които са с установена степен на намалена работоспособност, като целта на закона е да се защитят техните права и законови интереси.
Поддържаното от Дирекция“Социално подпомагане“-Монтана становище, че административния акт, с който оспорващия е претендирал права, не е влязъл в законова сила, респективно не са налице основанията в чл.54 ал.1 т,5 и чл.90 ал.1 от АПК за издаването на исканата от него безплатна винетка за 2017г. са изцяло неоснователни, тъй като разпоредбата на чл.112 ап.9 от 33 е специална по отношение на общия ред за издаване на административни актове предвиден в АПК. В случая след като в специална разпоредба (чл.112 ал.9 от 3акона за здравето) е предвидено, че обжалваните на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, за административния орган е било налице задължение да издаде на оспорващия искания от него безплатен винетен стикер за 2017г..
Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни норми се преценяват като неоснователни. Не следва да се приеме, че към датата на искането за издаване на безплатен винетен стикер за 2017г., молителката Т. Н. не притежава ЕР на ТЕЛК с 50 и над 50% намалена работоспособност.
Оспореното решение с което е потвърден отказа на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Монтана за издаване на безплатен едногодишен винетен стикер за 2017г., е издадено в нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон. Като го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 15.02.2017 г., постановено по адм. д. № 34/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.