Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Р. по административно дело № 5260 / 2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет /СОС/, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. П., против решение №1147 от 24.02.2021г. по адм. д.№978/2020г. на Административен съд София град.

Наведени са доводи срещу решението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, касационни основания за отмяна по чл.209 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че одобреният ПУП за поземлените имоти е нецелесъобразен при отсъствие на преценка по чл.108, ал.5 от ЗУТ и чл.6 от АПК, тъй като преструктурирането на жилищния комплекс представлява промяна на неговата структура и застрояване, в това число и чрез образуване на УПИ за обществено озеленяване, както и за друго предназначение, възоснова на подробен устройствен план, който е план за регулация и режим на застрояване съгласно изискванията а чл.110, ал.4 от ЗУТ, че озеленяване е допустимо съгласно нормативната уредба в чл.21, ал.1, т.3 във връзка с чл.17, ал.1, т.4 от Наредба №7/11.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, че процесните имоти са разположени около изграден 10-етажен блок, че към датата на одобряване на ПУП по чл.22 от ЗУТ имотите на жалбоподателите не са били урегулирани в самостоятелни УПИ с предвидено застрояване, няма противоречие на ПУП с ОУП на СО и нарушение на чл.108, ал.5 от ЗУТ, че е обществен интерес обособяването на озеленени площи, поради което правилно е даден превес на него пред частния интерес и изборът на конкретните регулационни предвиждания, предназначението на имотите и тяхното урегулиране като граници и инфраструктура е в оперативната самостоятелност на административния орган. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответниците Е. К. и Ц. К., се явяват лично. В съдебно заседание и писмен отговор излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. С подадено по настоящото касационно дело Искане от 31.01.2022 г., имащо характер на частна жалба оспорват определение №2258/30.03.2021 г. по адм. д.№978/2020 г. по описа на АССГ, с което искането им за изменение на съдебното решение в частта за разноските е отхвърлено. Посочват и представят доказателства, че са се споразумели с другите двама жалбоподатели, да им заплатят половината от разноските, което са направили. Поради това с решението е следвало да се присъдят в пълен размер претендираните от Р. З. и К. Г. З. чрез адв. Я. разноски, а не да бъдат намалявани.

Ответниците Р. З. и К. Г. З. чрез адв. Я. в съдебно заседание и писмен отговор по аналогични доводи оспорват касационната жалба и молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Е. К. и Ц. К., срещу решение №550 от 25.07.2019 г. на СОС с което е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. Дружба 1 III част, район Искър, в граници: бул. К. П. ул. Тирана, ул. И. Б. бул. К. Д. С. и ж. к. Дружба 2 - 1 част, в граници: бул.Проф.Ц. Л. бул.Копенхаген, ул.Обиколна и план - схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, в частта относно ПИ с идентификатор №68134.1505.1034 попадащ в УПИ III за озеленяване с режим на Тго в кв.40, ж. к. Дружба 2-ра част и по касационна жалба на Р. З. и К. Г. З. срещу същото решение в частта относно ПИ с идентификатор ПИ №68134.1505.978, попадащ в УПИ III - за озеленяване с режим Тго, в кв.40, м. ж. к.Дружба 2-ра част.

За да уважи жалбите и отмени частично решение №550/ 25.07.2019г. на СОС, съставът на административния съд приема, че същото е издадено от компетентен орган по чл.129, ал.1 от ЗУТ; че жалбоподателите, като собственици на засегнати от същото имоти, са активно легитимирани да го обжалват по арг. от чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ; че, при издаване на оспореното решение не са спазени изискванията на чл.22, ал.7 във връзка с чл.108, ал.5 от ЗУТ и чл.6 от АПК относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж. к. Дружба I - III и местност Дружба 2-I част, в частта за имоти с идентификатор 68134.1505.1034 и 68134.1505.978 по КК, попадащ в УПИ III - за озеленяване с режим на Тго в кв. 40, тъй като по действащия ОУП, процесните имоти попадат в устройствена зона Жк, мероприятието по предходния ПУП не е реализирано и са надвишени изискуемите показатели за озеленяване. Съдът се позовава на изслушаната по делото СТЕ. Същата установява, че с предходен ПУП, одобрен със заповед №РД-09-50-690/30.09.2004г. за ПИ с идентификатор №68134.1505.1034 е отреден УПИ ІІ-1034 от кв.40 с ниско по характер и свободно по начин застрояване /л.25 от делото/. Съгласно скица №67/30.03.2012г., издадена от Столична община район Искър, за ПИ с идентификатор №68134.1505.978 е отреден УПИ ІІ-978 с посочени заповеди за одобряване на ПУП с №№РД-50-09-90/09.03.1983г., РД-09-690/30.09.2004г. и РД-09-50-438/15.11.2007г. Констатирано е, че съгласно одобрения ОУП от 2009г., процесните имоти попадат в зона Жк с показатели: плътност - 40 %, кинт - 3, минимална озеленена площ - 30 %, височина на застрояването 26 м. за жилищни сгради и 32 м. за обществени сгради. Установено е също, че предвидената по плана при преструктурирането на ж. к. Дружба - 2-I част зелена площ за широко обществено ползване за кв.40 в режим на Тго е 30,9 % и е над минимално установените 15 % по чл.21, ал.4 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и че имотът не е засегнат от реализирани мероприятия с обществена значимост.

При тези факти, изводите на административния съд за отмяна решението на общинския съвет в оспорената част са законосъобразни и се споделят напълно от настоящата инстанция.

Решаващият съд правилно приема, че процесното решение на СОС относно имоти с идентификатори 68134.1505.1034 и 68134.1505.978 по КК, включен в УПИ III - за озеленяване с режим на Тго, в кв.40, ж. к. Дружба 2-ра част, е постановено в нарушение на чл.22, ал.7 от ЗУТ във връзка с чл.22, ал.6 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.5 от ЗУТ, предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. Според предвиденото в чл.22, ал.6 от ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в наредбата по чл.13, ал.1. Съгласно чл.22, ал.7 от ЗУТ, при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в наредбата по чл.13, ал.1, които се урегулират като поземлени имоти. Останалата незастроена част от кварталите, в т. ч. поземлените имоти, за които не може да се предвиди застрояване по правилата на ал.6, се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване и се вписва в публичния регистър по чл.63, ал.1. Следователно разпоредбата допуска поземлен имот да се урегулира като озеленена площ за широко обществено ползване, когато за него не може да се предвиди застрояване съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона (плътност, интензивност на застрояването и минимални изисквания за озеленяване). В случая това условие не е изпълнено. Тъй като процесните имоти не попадат в междублоково пространство, те могат да бъдат застроени с устройствените показатели в ОУП и предходния ПУП. Запазването на съществуващото по предходния план предназначение на имотите е възможно със застрояване, чийто показатели са допустими за устройствената зона Жк по ОУП и без да се нарушават нормативите за озеленени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба №7 от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвиденото в процесния проект за изменение на ПУП озеленяване надвишава показателите, установени за територията на комплекса. Озеленяването е предвидено върху 23,68% при установен от чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. При цялостно или частично изключване на двата ПИ от отредената за озеленяване територия, дължимата минимална норма отново би била постигната, изчислена съответно за кв. 40 и/или за всички квартали в ж. к. Дружба 2 - I част. Налице е противоречие на предвижданията за процесните имоти с принципа, установен в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. След като проектът за ПУП урежда процента озеленени площи за територията на жилищния комплекс и то в степен, превишаваща норматива по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, урегулирането на имотите за застрояване представлява по-икономичния подход за устройването им, който постига благоприятно за собственика решение и същевременно спестява нуждата от разходването на допълнителни общински ресурси за провеждане на последващо отчуждително производство, налагащо и обезщетяване на титулярите на права с пазарната цена на имотите. С оглед горното, одобреният ПУП в спорната му част не е съразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 от АПК и в тази връзка е неоснователно възражението на касатора за превеса на обществения над частния интерес. То като общ принцип е правилно, но не изключва преценката за съразмерност във всеки конкретен случай. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт, по аргумент от чл. 6, ал. 2 от АПК. В случая решението на СОС, в оспорената му част, е непропорционално на степента на неблагоприятно въздействие на акта в правната сфера на заинтересованите страна, доколкото общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи ще бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имотите,. Административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от увеличаване на озеленените площи, надхвърлящо нормативните показатели, именно в обхвата на територията на двата процесни имота. Затова и решението не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с които да се изпълни целта на акта.

Поради това изводът на АССГ за постановяване на обжалваните части от решението на СОС, в противоречие с изискванията по чл.22, ал.7 във връзка с ал.6 от ЗУТ във връзка с чл.108, ал.5 от ЗУТ е правилен. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Р. З. и К. Г.-Зоева сумата 900,00 лева разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат и на ответниците Е. К. и Ц. К. сумата 900,00 лева разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат

По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1147 от 24.02.2021г. по адм. д.№978/ 2020 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. Московска № 33 да заплати на Р. З. и К. Г.-Зоева, от гр.София, [адрес], сумата от 900,00 (деветстотин) лева, разноски по делото пред касационната инстанция.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. Московска № 33 да заплати на Е. К. и Ц. К., от гр.София, [жк], [адрес], сумата от 900,00 (деветстотин) лева, разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ