Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на четиринадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Х. ЧЛЕНОВЕ:Т. К. С. Б. В. П. Х. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаВ. П. по адм. дело № 5280/2021

Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на Решение № 8320/20.12.2019 год. по адм. д. № 6216/2019 год. на Административен съд София – град и Решение № 11376/01.09.2020 год. по адм. д. № 3667/2020 год. по описа на Върховен административен съд, с което първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които не са били известни при неговото разглеждане. Молителя се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Налице били и предпоставките на чл. 239 т.4 от АПК, тъй като с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на Административен съд София – град КЕВР бил осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД имуществени вреди в размер на 1356 лева, но с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г., Върховен административен съд е приел, че такива не се дължат поради липса на имуществени вреди у ищеца, поради което е отменил оспореното пред него решение и е отхвърлил изцяло предявения иск. При така установеното били налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Излагат се доводи и с неправилно присъдено в полза на ищеца ДДС. От съда се иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира се заплащане на разноски по делото. Прави се възражение за размера на претендираните от ответната страна разноски.

Ответникът по молбата за отмяна – Електроразпределение Север АД, намира молбата за отмяна за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 239 т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди, че решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. Липсвал идентитет между сочените от молителя съдебни актове, както от обективна, така и от субективна страна. Претендира присъждане на разноски, като твърди, че са в предвиден минимален размер.

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо.

С решение № 8320/20.12.2019 год. по адм. д. № 6216/2019 год. на Административен съд София – град, е уважена изцяло предявената от „Електроразпределение Север” АД претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, за заплащане на имуществени вреди в размер на 1356 лева, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-216 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР. С решение № 11376/01.09.2020 год. по адм. д. № 3667/2020 год. по описа на Върховен административен съд, атакувания съдебен акт е оставен в сила.

С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица.

При така установените факти и обстоятелства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на описаните в молбата две съдебни решения за неоснователно.

Както многократно се е произнасял ВАС, основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК биха били налице ако се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Основание за отмяна поради наличието на обстоятелства по чл. 239 т. 6 от АПК са налице тогава, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКПЧ. Решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Следва да се отбележи и обстоятелството, че посоченото от молителя решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на Административен съд София – град и Върховен административен съд, поради което не би могло и да се твърди, че то не е могло да бъде известно на страната.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239 т. 1 от АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора.

Молителят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на Административен съд София - град, КЕВР е бил осъден да заплати на – Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202 от 30.01.2015 г., като с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, съдът е отменил първоинстанционния съдебен акт и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди.

Както по – горе беше описано, с решение № 8320/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6216/2019 год. по описа на Административен съд – София-град, е уважена изцяло предявената от „Електроразпределение Север” АД претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-216 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, като с решението на Върховен административен съд с № 11376/20 год. по адм. д. № 3667 от 2020 година, атакувания съдебен акт е оставен в сила.

Молителят неправилно и необосновано счита, че е налице релевантното за прилагане на разпоредбата на чл. 244 ал. 2 вр. чл. 239 т. 4 от АПК пълно съвпадение между предмета и страните по двете цитирани в молбата за отмяна, водени пред АССГ дела.

Липсват данни за противоречие между описаните влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239 т. 4 от АПК. Предмета на водените пред съда производства е различен, тъй като се касае за търсене на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на направени разноски при обжалване на различни наказателни постановления, поради което липсва обективно тъждество между делата. Съобразно трайната съдебна практика /решения по адм. д. № 10938/20 год., адм. д. № 11245/20 год., адм. д. № 8080/20 год. по описа на ВАС и др./, това, че се касае за претендиране на репариране на вреда от еднотипни наказателни постановления, издадени от един административен орган, за отделни, макар еднотипни и извършени от един нарушител нарушения, не води до извод, че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор.

Доводите за неправилност на решенията, чиято отмяна се търси във връзка с присъждане на ДДС върху адвокатски хонорар не са относими към настоящото производство и не следва да се обсъждат.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева. Представени са доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в описания размер. Съдът не счита, че така претендирания размер е прекомерно завишен, тъй като е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е в размер, близък до предвидения за съответното производство минимум.

Водим от горното, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на основание чл. 239 т.1 и т. 4 от АПК на Решение № 8320/20.12.2019 год. по адм. д. № 6216/2019 год. на Административен съд София – град и Решение № 11376/01.09.2020 год. по адм. д. № 3667/2020 год. по описа на Върховен административен съд.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище гр. София, бул. К. Д. № 8-10 да заплати на Електроразпределение Север АД със седалище гр. Варна, с [ЕИК] сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Татяна Хинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Таня Куцарова

/п/ Светлана Борисова

/п/ Владимир Първанов

/п/ Христо Койчев