Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ Русе, против решение № 15/12.05.2016 г. по адм. д. № 121/2016 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – М. Й. К. от [населено място], редовно призован, се представлява от адв.Д. със становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С. З вх.№ОП-2113-17-1586/21.12.2015 г., М. К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане №2140-17-122/17.02.2016 г. на ръководителя „ПО“ на лицето на основание чл.68, ал.3 на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към 21.12.2015 г. лицето е навършило 68 г. 09 м. 20 дни, както следва: 1. Осигурителен стаж първа категория труд - 02 г., 10 м., 12 дни; 2. От ІІ-ра категория – 04 г., 11 м., 04 дни; 3. От ІІІ-та категория – 04 г., 01 м., 22 дни; Общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е – 15 г., 01 м., 00 дни, от който административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж превърнат към трета категория - 13 г., 01.м., 00 дни. Прието е, че лицето не отговаря на условията на чл.65, ал.3 на КСО по отношение на осигурителния стаж – няма минимум 15 години от действителен осигурителен стаж. К. е оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ - Русе, който с решение №2153-17-43/24.03.2016 г. го е оставил в сила. Решението е съобщено на К. на 05.04.2016 г. видно от клеймо върху известие за доставяне. С жалба вх.№2153-17-43/1/12.04.2016 г., подадена чрез директора на ТП на НОИ Русе, М. К. го е оспорил пред Административен съд Русе.
С решение № 15/12.05.2016 г. по адм. д. № 121/2016 г. Административен съд – Русе е отменил по жалба на М. К. решение № 2153 - 17 - 43/24.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-122/17.02.2016 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване „ПО" при РУСО – Русе, отдел „Пенсии“, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Й. К. и е върната по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Приел е, че актовете на пенсионните органи са незаконосъобразни, тъй като с тях не е зачетен за трудов стаж периодът от 2 години наборна военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране.
Решението е правилно. Спорът между страните касае незачетени от пенсионните органи 24 месеца наборна военна служба на М. К. – за периода 12.09.1966 г. до 12.09.1968 г., през който оспорващият е отслужвал военна служба в поделение [номер], [населено място], С., съгласно представено по делото удостоверение №1960/12.09.1968 г.
Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл.44 НПОС се определя от трета категория досежно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от ЗВВСНРБ отм. срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Видно от военно-отчетната книжка на ответника по касация е, че той е преминал военна служба за времето от 12.09.1966 г. до 12.09.1968 г. При това положение, на К. следва да бъде зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер от 2 години на наборната военна служба. На основание на §1, т.12 от ДР на КСО, по смисъла на Част първа на този кодекс - 12. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид тези разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат на М. К. пълния размер от 2 години на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. В този смисъл е и установената съдебна практика – напр. решение №806 от 17.01.2013 г. по адм. д.11816/2012 г. на ВАС, VІ отделение; решение №28 от 03.01.2013 г. по адм. д. №9460/2012 г. на ВАС, VІ отделение.
Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното от ответника по касация своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, такива следва да му се присъдят съгласно представен списък на л.42 по адм. д.№7470/2016 г., както следва: 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Относно посочените в списъка суми от 42 лева за пътни разноски и 20 лева дневни пари, съдът намира, че същите не следва да бъдат присъдени, тъй като по делото не са представени от ответника по касация документи, удостоверяващи надлежно действителното им заплащане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение . РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №15/12.05.2016 г. по адм. д. № 121/2016 г. на Административен съд - Русе.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – [населено място] да заплати на М. Й. К. сумата от 500 /петстотин/ лева съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.