Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на Г. З. П. от [населено място] срещу заповед №8121К-2357/20.06.2016 година на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и целта на закона отм. енителни основания по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.
Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
С оспорената заповед №8121К-2357/20.06. 2016 година на министъра на вътрешните работи, на Г. З. П. - главен инспектор, началник на Районно управление П. при Областна дирекция на МВР Б., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Като нарушение на служебната дисциплина е посочено следното: на 23.07.2015 г. главен инспектор Г. З., в качеството му на началник на РУП П., след като е получил в деловодството на районно управление преписка вх. №463500-475/06.07.2015 г., в която се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т. 2 и 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, не е разпоредил преписката да бъде регистрирана като заявителски материал и не е упражнил контролно-методическите си функции, разпореждайки и давайки указания за обективно и задълбочено разследване. Със своя резолюция "КД" е разпоредил приключване на работата по преписката и архивиране на на материалите към дело и не е предприел действия материалите да се изпратят в компетентната прокуратура, с което е превишил властта си и е лишил съответния прокурор да упражни правомощията си по НПК, да образува или откаже образуване на досъдебно производство и е злоупотребил с предоставената му власт и доверие. В последствие, по материалите от архивираната от П. преписка, районният прокурор с постановление от 15.01.2016 година е образувал досъдебно производство №12/2016 г. по описа на РП Ц..
Административнонаказващият орган е приел бездействието на П. като неизпълнение на служебните му задължения съгласно длъжностна характеристика рег. №13003 от 26.10.2010 г./отм. на 15.01.2016 г./, относно следното задължение на жалбоподателя: "проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдава стриктно разпоредбите на НПК". Деянието е прието като нарушение на чл. 7, ал.1, т.3 и чл.9, ал.3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за извършени престъпления от общ характер, утвърдени в МЗ рег.№8121з-780/24.10.2014 г., според които разпоредби : "в структурите на МВР задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление, получено в деловодството на съответната структура и след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура". ДНО е квалифицирал действията на П. като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1 и 3 от ЗМВР и чл. 203, т.1, т.7 и 8 от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед №8121К-1459/12.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с постъпило предложение рег. №251р-10056/12.04.2016 г. и справка рег. №251р-8944/30.03.2016 г. по описа на ОДМВР-Б.. Със същата заповед е назначена комисия за извършване на проверка по случая, като след събиране на доказателства, е изготвила обобщена справка от 22.04.2016 г., в която са установени следните факти: На 02.07.2015 година А. И. А. от П. със свои приятели е посетил бар "С.", където след полунощ е бит от служители и охранител на заведението. А. е представил медицинско удостоверение №185/2015 година за извършен медицински преглед, в което лекарят е констатирал "оток на лицето с кръвонасядане на устните, откършечно счупване на заден зъб, кръвонасядане по тялото, охлузване на дясно коляно, оток на ляв глезен", които според данни на пострадалия са му били нанесени с ръце. Постъпило е телефонно обаждане до РУП - П. за възникнал инцидент, като на място се е отзовал полицейския служител Г.. Според Г. на мястото на инцидента А. е твърдял, че бит от служители на заведението, като персонала и собствениците отричали. Полицейският служител не е забеляза следи от побой на А., но според него последният е бил пиян, държал се арогантно и обвинявал полицията в бездействие. След като събрал посочените сведения за инцидента, младши полицейски инспектор И. Д. е изготвил докладна записка до началника на РУП П., в която е описал случая и е предложил преписката да бъде прекратена, тъй като се касае до частно-правен спор. Жалбоподателят е поставил разпореждане "КД" и материалите по преписката са архивирани. Според дисциплинарно-разследващият орган /ДРО/ жалбоподателят в качеството си на началник на РУП П. е проявил пасивност, като не е разпоредил на подчинения си служител, работил по преписката да бъдат разпитани посочените от пострадалия свидетели, а са разпитани само служителите в заведението, което е довело до предубеност и повърхносто разследване. В обобщената справка е направен извод, че посоченото нарушение представлява "превишаване на власт и злоупотреба с власт", което е тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7 от ЗМВР и е направено предложение да му бъде наложено наказание "уволнение". Изготвено е становище от 04.05.2016 г. до министъра на вътрешните работи, с което също са възприети посочените по-горе фактически обстоятелства и е направено предложение до ДНО да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат със справката на 27.04.2016 г., както и с предложението до министъра на вътрешните работи. Същият е дал обяснения от 18.04.2016 г., както и е подал писмено възражение до министъра на вътрешните работи на 28.04.2016 година. На 20.06.2016 година министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед.
В хода на съдебното производство са приложени материалите по досъдебно производство №12/2016 г. на РП Ц., от които се установяват следните обстоятелства:
Образуваното досъдебно производство е срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК - причиняване на лека телесна повреда на А. И. А.. Приложена е преписката от РУП П., съдебно-медицинско удостоверение за нанесените телесни повреди на А.. Извършена е и допълнителна проверка, в хода на която са проведени разпити на свидетели, включително и пред съдия, начазначена е съдебно-медицинска експертиза. Изготвената експертиза е потвърдила нараняванията, описани в медицинското удостоверениие, като е посочено, че същите отшумяват за период от 10 -12 дни. Липсват данни по преписката приключило ли е досъдебното производство, чиито срок е удължаван два пъти.
При така приетите и обсъдени писмени доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентния орган по чл.204, т.1 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи и в предвидената писмена форма. Налице е обаче допуснато нарушение на чл.210, ал.1 ЗМВР, съгласно която заповедта за дисциплинарно наказание следва да съдържа описание на нарушението, а именно: мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено, както и разпоредбите, които са нарушени. В заповедта е посочено мястото и периода от време на извършване на нарушението, както и фактическите обстоятелства, които според ДНО водят до твърдяните нарушения на служебните задължения от жалбоподателя. Това нарушение се извежда и от материалите в административната преписка, поради което те представляват мотиви на административния акт. Поради това не е налице нарушение на формата на административния акт.
Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл.195, ал. 2 от ЗМВР, който гласи че за тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. По аргумент от нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай за извършването на нарушението е посочена датата 23.07.2015 г., материалите от проверката са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на 20.06.2016 г., а заповедта е издадена на същата дата 20.06.2016 година.
От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на П. е наложено за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че след като е получил в деловодството на районно управление преписка вх. №463500-475/06.07.2015 г., в която се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т.2 и 12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, не е разпоредил преписката да бъде регистрирана като заявителски материал и не е упражнил контролно-методическите си функции, разпореждайки и давайки указания за обективно и задълбочено разследване. Със своя резолюция "КД" е разпоредил приключване на работата по преписката и архивиране на на материалите към дело и не е предприел действия материалите да се изпратят в компетентната прокуратура, с което е превишил властта си и е лишил съответния прокурор да упражни правомощията си по НПК, да образува или откаже образуване на досъдебно производство и е злоупотребил с предоставената му власт и доверие. Това нарушение квалифицирано като такова по чл. 203, ал.1, т.7, предложение първо и т. 8 във вр. с чл.194, ал.2, т.1 и 3 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1 т.7, предл. първо представлява превишаване на власт от страна на служителя в МВР, а т. 8 от ЗМВР визира две алтернативни хипотези: 1. злоупотреба с власт и 2. злоупотреба с доверие. Нарушенията по т.7 и 8 са свързани с действия на служителя, които не са в изпълнение на професионалните му и функции и отговорности, а са насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата от него държавна служба за лично облагодетелстване. Цитираните разпоредби могат да бъдат приложени, когато служителите на МВР не изпълняват професионалните си задължения в съответствие с обществените изисквания на службата, а използват служебното си положение за провокиране на правонарушения и създаване на условия за реализиране на лична изгода и облагодетелстване. В случая поведението на П. е било в изпълнение на служебните му задължения, който ДНО е приел, че не се изпълнени качествено, но не са налице никакви доказателства, които да обосноват превишаване на властта или злоупотреба с власт и доверие. Извършените от жалбоподателя действия представляват негови служебни задължения съгласно длъжностната му характеристика и вътрешноведомствени актове на МВР. Следователно твърдяното от ДНО би могло да бъде нарушение по чл.194, ал.1, т. 1 или 3 от ЗМВР, т. е. неизпълнение на служебните задължения, или неспазване на служебните му правомощия.
Предвид на изложеното, заповедта противоречи на материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, т. е. страда от порока материална незаконосъобразност.
Като нарушение, вменено на жалбоподателя е посочено задължението му по длъжностна характеристика да проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер, като съблюдава стриктно разпоредбите на НПК, като конкретно в заповедта е посочено, че не е спазил разпоредбите на чл. 7, ал.1, т.3 и чл.9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за извършени престъпления от общ характер, утвърдени в МЗ рег.№8121з-780/24.10.2014 г., според които разпоредби: "в структурите на МВР задължително се приема и регистрира всяко съобщение за извършено престъпление, получено в деловодството на съответната структура и след приключване на проверката, служителя незабавно докладва на съответния ръководител и материалите се изпращат в компетентната прокуратура". Доказателствата по делото сочат за извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.2 и т.12 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, което представлява нанасяне на лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание без разстройство на здравето. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК "за лека телесна повреда по чл. 130 и 131, ал. 1, точки 3 - 5, за лека и средна телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл. 145, чл. 146 - 148а, както и за телесна повреда по чл. 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия". Към момента на представянето на преписката от служителя И. Д., в нея не са се съдържали данни за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 от ЗМВР, а единствено за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Поради това е била приложима разпоредбата на чл. 5, ал.1, т. 4 от Вътрешните правила, която предвижда, че не се регистрират като заявителски материал сведения и сигнали за престъпления, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. При преценката да събраните данни от неговия подчинен служител, жалбоподателят е приложил именно посочената хипотеза.
Дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение, то не представлява "тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7, предложение първо и т.8 от ЗМВР и за него не може да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". В този смисъл ДНО е допуснал съществено нарушение на чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като не е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от ДНО задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Посочването на бланкетният израз в заповедта, че тези изисквания са изпълнени, е формално и не изпълнява изискването на закона, предвид липсата отново на конкретизация на фактите, които отговарят на всеки от посочените елементи на законовата норма.
На основание допуснатите нарушения на материалноправните разпоредби, сочени като правно основание за издаването на заповедта, същата следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски, административният орган следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски по делото в размер на 600 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника му и 10 лева държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №8121К-2357/20.06.2016 година на министъра на вътрешните работи, с която на Г. З. П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.