Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н., гражданин на Република С. срещу решение № 8294/22.12.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 7613/2016г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу отказ за издаване на виза, вид D, постановен на 16.08.2016г. от консул при Генералното консулство на Р. Б в Н.. Релевира възражения по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съда досежно материалната законосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че са налице предпоставките за издаване на виза, посочени в чл. 10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Прави искане за отмяна на оспорения акт и постановяване на друг, с който да се отмени обжалвания отказ.

Ответникът по жалбата, КДЛ в Генерално консулство на Р. Б в Н. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт с правно основание чл. 208 АПК. По същество жалбата е неоснователна:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е отказ за издаване на виза, вид D, за дългосрочно пребиваване в Р. Б, постановен на16.08.2016г. от консул при Генералното консулство на Р. Б в Н..

Въз основа на събраните и анализирани в хода на производството доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция и не следва да се повтаря. Спорът касае приложението на закона:

Правилен е изводът на АССГ, че условията и редът, по които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат територията на Р. Б са уредени в ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ). Едно от изискванията за влизане на чужденец / който...