Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., против решение № 538 от 18.03.2016 г. по адм. дело № 2747 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-88/06.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5502184814 по Протокол № 01226 от 15.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. П., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 01.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба – Д. Д. Т. от [населено място], чрез пълномощника адв. Е. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

С обжалваното решение на Административен съд...