Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. А. от гр. Т. против Решение №120/24.10.2011г., постановено по адм. дело №190/2011г. по описа на Административен съд гр. С., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №5030/2011 от 11.08.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. С., с която е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за правоуправление (СПУ)”.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена.

Ответникът – Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. С., редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. Г. А. от гр. Т. срещу Заповед №5030/2011 от 11.08.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. С., с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за правоуправление”.

За да постанови този резултат съдът е приел, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, а отнемането на контролни точки е релевантният факт, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен...