Подадена е касационна жалба от директора на дирекция „О”ЕООД по фактури, издадени от „А”ЕООД. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл.209,т.3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което бъде отхвърлена жалбата против ДРА в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „МР-96” ЕООД – гр. В., не е изразил становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отменил данъчен ревизионен акт №586/17.06.2002г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. В., потвърден с решение №865/09.08.2002г. на директора на РДД гр. В., в частта, с която на „МР-96” ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури №№26/27.07.01г. с ДДС в размер на 816,60 лв., 28/28.07.01г. с ДДС – 633,20 лв., 29/30.07.01г. с ДДС – 416,60 лв., 30/31.07.01г. с ДДС – 800 лв., 174/10.08.01г. с ДДС – 680 лв., 177/13.08.01г. с ДДС – 1920 лв. и 180/14.08.01г. с ДДС – 1400 лв., издадени от „А”ЕООД. За да постанови това решение съдът е изложил, че при насрещната проверка на доставчика „А”ЕООД е установено, че данъкът е отразен в справките-декларации и дневниците за продажби и е начислен в счетоводството съгласно изискването по чл.55,ал.6 ЗДДС. При насрещните проверки на предходните доставчици е установено, че ЕТ”Юлрикс-А. Д.” не е включил в справка-декларация и дневник за продажби фактурите към прекия доставчик, което е установено по данни от информационния масив поради това, че не е намерен на декларирания данъчен адрес, а другият предходен доставчик – ЕТ”Нико - 98 - Н. Д.” е издал фактурите към прекия доставчик след дерегистрацията си по ЗДДС. Данъчният орган е направил констатация, че процесните фактури не съдържат реквизитите по чл. 8,ал.1,т.4, 5 и 7 ЗС – място на съставяне, собствено и фамилно име на съставителите на документи, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, поради което фактурите не отговорят на изискванията на чл.94,ал.3 ЗДДС. Правото на данъчен кредит е отказано поради това, че не е изпълнено изискването по чл.64,т.6 ЗДДС.
Съдът е посочил изискванията на чл.64 и чл.55,ал.6 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Позовал се е на констатациите по протокола за насрещна проверка на доставчика ”Алеко”ЕООД и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото и е направил извода, че начисляването на ДДС в счетоводството е установено още по време на ревизията, констатирано е в ДРА и не е било спорно по делото. Изложил е съображения, че въпреки липсата на някои от реквизитите по фактурите, същите съдържат достатъчно данни, които индивидуализират данъчните субекти, седалището и адреса на управление, възникнало данъчно събитие и начисления данък, поради което не е налице основание да бъде отказано право на данъчен кредит. Поради изпълнението на всички изисквания по чл.64 ЗДДС, съдът е приел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит и е отменил ДРА в съответната част.
Обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено в производство по чл. 218з ГПК, вр. чл.40,ал.2 ЗВАС, след като с решение №7370/25.07.2005г. по адм. дело №8786/2004г. на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено частично решението от 23.07.2004г. по адм. дело № 1341/2002г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в частта относно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „А”ЕООД.
Според фактическите констатации в ДРА, при извършената данъчна ревизия е установено, че прекият доставчик „А”ЕООД е отразил фактурите, издадени на "МР-96”ЕООД в дневниците за продажбите и в справките - декларации за съответните данъчни периоди, данъкът е отразен в счетоводството на доставчика като задължение към бюджета, съгласно изискванията на чл.55,ал.6 ЗДДС. Тези констатации са изградени въз основа на протокол за насрещна проверка № ОД-5/4743/08.03.2002г. Безспорно е било, че доставките са реално осъществени. Доводи за нереалност на доставките по процесните фактури не са направени нито в ДРА, нито в решението на директора на РДД. Изложените в касационната жалба общи съображения за това, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за реално осъществени доставки на стоки и услуги са по принцип правилни, но са неотносими към конкретния случай, тъй като правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „А”ЕООД е отказано на друго основание - поради неизпълнение на изискването по чл.64,т.6 ЗДДС във връзка с липсата на реквизити по чл.8,ал.1,т.4, 5 и 7 ЗС.
Настоящият състав на съда споделя изложените съображения и направените изводи от окръжния съд във връзка с констатациите в ДРА относно липсата на някои от реквизитите по чл.8,ал.1 ЗС в процесните фактури. Липсата на реквизита по чл.8,ал.1,т.4 ЗС - място на съставяне на документа, не лишава фактурите от доказателствената им сила, тъй като според установената търговска практика фактурите се издават в седалището на доставчика, освен ако изрично не е посочено друго. В случая по всяка от фактурите е посочено седалището на доставчика и липсват данни за издаване на фактурите в друго населено място, поради което следва да се приеме, че фактурите са издадени в седалището на съответния доставчик. Имената на лицето, което представлява издателя на всяка от фактурите /реквизит по т.5/ са посочени като имена на материално отговорното лице. Не е необходимо повторното посочване на тези имена на отделен ред, освен ако фактурата не е подписана от друго лице. Предвид липсата на данни за такива обстоятелства, следва да се приеме, че фактурите са подписани от лицето, посочено като МОЛ и представляващо фирмата - доставчик. Във фактурите се съдържа реквизита по т.7 – натурално и стойностно изражение на стопанската операция, тъй като е посочен предмета на доставките и стойността им. Относно подробната индивидуализация на предмета на доставките е следвало да бъдат събрани доказателства в хода на ревизията, но доколкото данъчните органи не са оспорили реалността на доставките, които са удостоверени с фактурите, следва да се приеме, че не е налице основание да не бъде призната доказателствената сила на фактурите. В ДРА и решението на директора на РДД не са направени констатации за липса на реквизит по чл.8,ал.1,т.8 ЗС - подпис на лицето, представляващо получателя по фактурите, но въпреки това съдът правилно е обсъдил този реквизит, тъй като обективно липсва във фактурите. Това обаче не ги лишава от доказателствена сила поради това, че фактурите се намират в счетоводството на получателя и той е претендирал право на данъчен кредит по тях, от което безспорно се налага извода, че същият се легитимира като получател по тези доставки.От изложеното се налага извода, че процесните фактури имат реквизитите по чл.8,ал.1 ЗС, които съдържат необходимата информация за осъществената доставка и за страните по нея, както и за данъчната им регистрация и за начисления данък, поради което е правилен изводът на окръжния съд, че фактурите се ползват с доказателствена сила и е изпълнено изискването по чл.64,т.6 ЗДДС.
Във връзка с изложените в касационната жалба съображения за наличие на основания за приложение на чл.109,ал.11 и ал.12 ДПК, следва да се отбележи изрично, че нито в ДРА, нито в решението на директора на РДД са посочени разпоредбите на чл.109,ал.11 и ал.12 ДПК като основание за отказа на право на данъчен кредит. Единственото фактическо и правно основание за отказа е липсата на реквизити във фактурите. Едва в касационната жалба се правят доводи за възможно приложение на чл.109,ал.11 и ал.12 ДПК и се поддържа, че съдът в изпълнение на задълженията си по чл.160 ДОПК следвало служебно да приложи тези норми. Това становище на касатора е неправилно. При ревизията са установени факти и обстоятелства относно двамата предходни доставчици, които по принцип биха могли да бъдат квалифицирани като действия по чл.109,ал.12 ДПК - ЕТ”Юлрикс-А. Д.” не е включил в справка-декларация и дневник за продажби фактурите към прекия доставчик и не е намерен на декларирания данъчен адрес, а ЕТ”Нико - 98 - Н. Д.” е издал фактурите към прекия доставчик след дерегистрацията си по ЗДДС. Такава правна квалификация обаче не е направена от данъчния орган и поради това, че се касае до прилагане на особения ред за премахване на данъчно предимство по чл.109,ал.11 ДПК съдът не може вместо данъчния орган да извърши подобно облагане. Затова са неоснователни оплакванията на касатора за неправилност на решението, аргументирана с възможността съда да потвърди ДРА на основание чл.109,ал.11 и ал. 12 ДПК. Само за яснота следва да се отбележи, че предвид указанията дадени в ТР №5/14.07.2004г. на ВАС в конкретния случай не би могло да се обоснове основание за приложение на този ред за облагане поради това, че данъчните органи не са доказали получаването на данъчно предимство или облага за ревизирания субект в резултат на действия, извършени от предходни доставчици, както и размера им. Получателят по доставката е обвързан само от действията на прекия си доставчик, поради което данъчно предимство би могло да възникне само между страните по конкретната доставка, ако не са изпълнени предпоставките за признаване на данъчен кредит.
Поради изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се присъждат разноски за касационното производство. Ответникът по касационната жалба не е претендирал такива.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №1474/18.12.2006г., постановено по адм. дело №1231/2005г. на Варненския окръжен съд, административно отделение. Решението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ И. А.а А.Д.