Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт „В. З.” – гр. В. срещу решение № 2526/31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 858/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 9300-120/16.02.2011 г. към ЕАД 09BG002002Н0049016/29.06.2009 г. на същия началник за извършена корекция на декларираната митническа стойност на „Девненски захарен завод” ЕАД – гр. Д. и са определени за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 26 598,11 лв. Със същото решение е отменено и решение № 9300-120 - 1/30.03.2011 г. на същия административен орган за определените на посоченото дружество задължения за лихви в размер на 4 967,74 лв. и е осъден същия да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 1 300 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че съдът е следвало да приеме, че всяко плащане за вносните стоки, направено от купувача в полза на продавача, било директно или косвено, което представлява част от митническата стойност. Неправилно съдът е приел, че не е следвало административният орган да увеличава митническата стойност със стойността на фактура № 051 – 00041842/19.05.2009 г. и кредитно известие № 051 – 00041331/03.04.2009 г., като твърди, че е следвало сумите по тях да се включат в митническата стойност на стоката. Относно отмененото от съда решение на митническия орган за начислени лихви касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че до дружеството не е изпращана покана за доброволно плащане на главницата от ДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на „Девненски захарен завод” ЕАД срещу решенията на митническия орган. Представено е и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба „Девненски захарен завод” ЕАД – гр. Д., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище.
По делото са депозирани писмен отговор срещу касационната жалба и писмено становище от адв. Г. М. с искане за присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за обезсилване на решението и изпращане на делото като преписка за произнасяне от директора на Агенция „Митници” за произнасяне съгласно чл. 211, ал. 1, 2 и 6 ЗМ, а ако не се възприеме това становището на прокурора по същество е за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
По възражението на представителят на Върховна административна прокуратура за обезсилване на съдебното решение, то е неоснователно. Задължителното административно обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за обжалване по съдебен ред се отнася само до постановленията за принудително събиране на публични държавни вземания, но не и до решенията по чл. 220 ЗМ. Това е така, тъй като законодателят изрично в чл. 211к, ал. 1 ЗМ за съдебното производство се прилагат се прилагат разпоредбите на глави седемнадесета и деветнадесета на ДОПК. По АПК няма задължителност на административното обжалване, поради което съдебното обжалване на административния акт не е предпоставено от обжалването пред горестоящия административен орган. Затова обжалваното съдебно решение е валидно и не подлежи на обезсилване, каквото е становище та прокурора.
По съществото на съдебното решение на първоинстанционния съд:
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил сключения на 03.09.2008 г. договор за продажба на бразилска необработена тръстикова захар между Cargill International SA, Geneva, Switzerland като продавач и “Девненски захарен завод” ЕАД като купувач. Съдът е възприел от клаузите на този договор, че уговорката между страните по продажбата е плащането да се извърши чрез неотменяем, неограничен документарен акредитив, който ще бъде открит в П. И.на Банка – България или Булбанк – България и потвърден от международна първокласна банка. Такъв акредитив е открит в ПИБ и той е бил в полза на продавача – швейцарското дружество. Освен това според съда в договора в т. 9.3 е уговорено, че таксите във връзка с лихви или отстъпки по този документ (акредитива) за отложено плащане не са включени в цената по договора, а ще бъдат фактурирани с отделна фактура и е платима от купувача незабавно при получаване. Според съда въз основа клаузите по договора такъв акредитив е открит с първата посочена банка. Според съда безспорно е установено, че фактурата за процесната стока е счетоводно отразена от „Девненски захарен завод” ЕАД по дебита на с/ка 302/001 „Материали” и по кредита на с/ка 40182 „Доставчици със стойност 5 568 677,50 EUR без разходите на банката. Съдът е обсъдил също така, че на 29.06.2009 г. „Девненски захарен завод” ЕАД е подал митническа декларация, регистрирана с ЕАД № 09BG002002Н0049016/29.06.2009 г. за сурова, нерафинирана тръстикова захар насипна 18150 метрични тона (МТ), а 2600 МТ по друг внос с условия на доставката CIF – Варна. При регистриране на този ЕАД според съда погрешно е изчислено базовото мито, тъй като калкулаторът на системата БИМИС/ТАРИК не е начислил допълнително увеличение от 4,5278 EUR/тон, поради което се е наложило с решение към посоченото ЕАД от 29.06.2009 г. началникът на МП „В. З.” да изчисли размера на окончателното базово мито към това ЕАД – 1 025279 EUR/тон или 3 639 556,99 лв. за цялото количество и са определени допълнително мито и ДДС, колкото са вписани в митническата декларация. Съдът е установил, че впоследствие митническите органи са извършили повторна проверка на митническата декларация по чл. 78 от Митническия кодекс (Регламент 2913/92/ЕИО), която е възложена с нарочна заповед, която е приключила с доклад № 9/03.01.2011 г. С проверката е констатирано, че фактура № 051 – 00041842/19.05.2009 г. е осчетоводена по дебита на с/ка „Други финансови разходи” и по кредита на с/ка 401/2 „Доставчици във валута” за сумата 38 384 USD или 51 320 ЕUR, която според митническите органи съвпада с размера на лихвата по закрития акредитив. Митническите органи са приели, че договорът с швейцарското дружество не представлява финансово споразумение по смисъла на чл. 33 от Регламент 2913/92/ЕИО и разглежданата сума не е лихва, поради което плащането по процесната фактура в размер на 51 320,36 ЕUR е част от подлежащата на плащане цена и трябва да се прибави към цената при определяне на митническата стойност на основание чл. 29 от Регламент 2913/92/ЕИО. Според съда в хода на последващия контрол е установено и друго основание за корекция на митническата стойност и това е съгласно т. 8 от договора за продажба, по силата на която купувачът на захарта се е задължил да поеме всички загуби и щети при доставката, като е установено, че освен фактурата за продажбата е издадена и фактура № 051 – 0004331/03.04.2009 г. за 29 313,81 USD или 21 835 ЕUR и това е част от подлежащата на плащане цена, която трябва да се прибави към митническата стойност. Съдът е приел обобщено извършените от митническия орган корекции, както следва : 1). с 21 835 ЕUR по фактура № 051 – 0004331/03.04.2009 г и 2). с 51 320 ЕUR по фактура № 051 – 00041842/19.05.2009 г., като общото извършено увеличение е в размер на митническата стойност е в размер на 67 997 ЕUR, а допълнително начисления ДДС в размер на 26 598,11 лв., което е изплатено на 25.03.2011 г.
Съдът е изслушал съдебно-счетоводна експертиза, която е установила осчетоводяване на процесната захар по отделните счетоводни сметки, а относно издадените кредитни известия вещото лице е посочило, че те представляват количеството и стойността на липси и фири за доставеното по-малко количество захар.
Въз основа на така установената от съда фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи, произнасяйки по оспорените решения на митническия орган за определените с тях ДДС и лихви:
Относно оплакването на „Девненски захарен завод” ЕАД за нищожност на решението, с което е определен допълнително ДДС, съдът е приел, че то е валидно, издадено от компетентен орган, а по отношение на твърденията за допуснати процесуални нарушения при издаването му, съдът е приел, че такива не са налице и подробно е отразил в мотивите на съдебното си решение видовете проверки, които извършват митническите органи след подаване на ЕАД.
Съдът е дал отговор на спорния предмет, който е за характера на извършеното от „Девненски захарен завод” ЕАД плащане към Cargill International SA, Geneva, Switzerland по процесната фактура № 051 – 00041842/19.05.2009 г., т. е. дали плащането по нея е плащане на лихва по финансово споразумение по смисъла на чл. 33, § 1, б. в) от Регламент 2913/92/ЕИО (за краткост по-нататък в решението ще се използва Регламента) или е плащане, което трябва да се включи в митническата стойност по чл. 29, § 1 и § 3 от същия Регламент. Според съда спорното плащане няма характер на лихва по финансово споразумение по смисъла на цитираната разпоредбата на регламента, тъй като кредитирането от продавача реално не е осъществено. Затова според съда в процесната фактура продавачът не е фактурирал на купувача лихвите за срока на получаване на документите в банката до датата на падежа по акредитива, която според условията на договора е 26.10.2009 г., а е фактурирал лихвата по сконтиране на открития акредитив и това сконтиране в полза на продавача, поради което е прието, че акредитивът с отложено плащане не е проявил характера си на търговски кредит. Съдът е разяснил в решението си, че това е така, защото заради сконтирането, плащането не е извършено на падежа, т. е. не в деня, в който изтича срока на отложеното плащане (срока на кредита), а в срока, уговорен по договора за продажба. Прието е в обжалвания съдебен акт, че поемането от купувача на задължението да покрие таксите във връзка с лихви и отстъпка по открит от него акредитив за отложено плащане не разкрива белезите на финансово споразумение съгласно чл. 33 от Регламента, тъй като според него то трябва да разкрива белезите на кредитиране на купувача от страна на продавача. В случая съдът е установил, че сконтирането на акредитива е извършено по искане на продавача с цел получаване цената по договора за продажба в уговорения между страните по него срок, затова и задължение на продавача е за плащане на лихвите за сконтиране на акредитива, като основанието за начисляването й, е изплащането на сумата по акредитива преди падежа. Затова съдът е счел, че това е лихва, която е различна по основание от тази, която купувачът дължи на продавача за срока на отложеното плащане независимо, че е изчислена именно за периода на отложеното плащане. В този смисъл съдът е разтълкувал разпоредбата на чл. 33 от Регламента, че тя изисква страна по финансовото споразумение да е именно купувачът и следва да се приеме, че понятието „лихви по финансово споразумение” се отнася за лихвите, дължими от купува за полученото кредитиране, а не изобщо за всички плащания на лихви, които се извършват във връзка с плащането на конкретна продажба. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 29 от същия Регламент, според която действително платната цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в негова полза, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата. Според съда съгласно чл. 32 от регламента при определянето на митническата стойност към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионните за покупки; разходите за опаковка и др., подробно изброени в тази разпоредба, но процесния разход според съда не е в императивно изброените в чл. 32.
За определеното с решението на митническия орган увеличение на митническата стойност със стойността по кредитното известие № 051 – 00041331/03.04.2009 г. съдът е приел, че то е незаконосъобразно, като се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, според която кредитното известие е отразено счетоводно, като е взета сторно операция и по този начин дружеството е намалило задължението/плащането към доставчика.
Относно определените с решение на митническия орган № 9300 – 120 -1/30.03.2011 г. лихви съдът се е позовал на чл. 217, § 1 от регламента (чл. 205, а. 1 ЗМ) и е направил извод, че когато размерът на митните сборове, произтичащ от дадено митническо задължение не е бил взет под отчет или е взет под отчет, но в по-нисък размер от дължимия, вземането под отчет се извършва в срок от 2 дни, считано от датата на която е установено обстоятелството. Според съда като се има предвид, че определения размер на ДДС е внесен от дружеството на 25.03.2011 г., то съгласно чл. 232, ал. 1 от Регламента лихвата се събира, когато размерът на митните сборове не е бил платен в определения срок, а от страна на митническата администрация според съда в процесния случай няма данни да е отправяна покана към дружеството.
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно постановено.
Разпоредбата на чл. 32 от регламент 2913/92/ЕИО регламентира изчерпателно какви допълнителни плащания се включват към действително платената или подлежащата на плащана съгласно чл. 29 от регламента. В същото време чл. 33 от Регламента изключва от митническата стойност лихви по финансови споразумения, сключени от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали кредитът е предоставен от продавача или от друго лице, при условие че финансовото споразумение е в писмена форма и при необходимост купувачът може да докаже, че: такива стоки са действително продадени на цена, декларирана като действително платената или подлежащата на плащане цена, и изискваният лихвен процент не е по-висок от приетия при подобни договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено. Тази разпоредба поставя условие, че посочените суми не се включват в митническата стойност само, ако могат да бъдат разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че процесната сума не представлява действително платената или подлежащата на плащане цена по чл. 29 от Ррегламента. Не е спорно между страните по делото, че между продавача и купувача на захарта е сключен договор за продажба, като е уговорено плащането на цената по сделката да се извършва чрез неотменим и неограничен документарен акредитив с отложено плащане, както и че лихвите по него са за сметка на купувача и не се включват в договорената цена. Следователно, те се заплащат от купувача на продавача, но не са част от договорената цена на стоките. В българското законодателство акредитивът е уреден в ТЗ, като в чл. 435, ал. 1 от него той е дефиниран като едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока на акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът бива неотменяем и отменяем, като в процесния случай е договорен неотменяем акредитив. Затова като е приел, че сумите: 1). с 21 835 ЕUR по фактура № 051 – 0004331/03.04.2009 г и 2). с 51 320 ЕUR по фактура № 051 – 00041842/19.05.2009 г., като общото извършено увеличение е в размер на митническата стойност е в размер на 67 997 ЕUR, а допълнително начисления ДДС в размер на 26 598,11 лв., което е изплатено на 25.03.2011 г. са заплатени по повод открития документарен акредитив и не представляват част от договорената стойност на внасяната стока – захар. Лихвите правилно са окачествени от съда като такива по усвояване на акредитива, а не лихви по отпуснат кредит, каквито са твърденията на митническия орган и затова не влизат в митническата стойност по чл. 29 от Регламента. Установено е правилно от първоинстанционния съд, че лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране (отбив)на документарния акредитив, са за сметка на купувача и той ги заплаща отделно от уговорената цена по договора, като времево това става 5 дни преди пристигането на плавателния съд в пристанището на разтоварване. От заключението на изслушаната от административния съд
се установява осчетоводяване на заплатената цена по договора за внесената захар, както и сумата по финансовото споразумение. Правилно съдът е приел, че спорните суми са заплатени от купувача на продавача, а не е следвало да се заплаща на банката, предвид установените по делото договорености. Този механизъм не е в противоречие с чл. 33 от Регламента, който изрично предвижда, че финансовото споразумение може да се сключи, както с банка, така и с трето лице. Затова и процесните лихви не са такива по отпуснат кредит, а по усвояване на акредитива. В този смисъл е съдебната практика на ВАС по идентични казуси – решения по адм. дело №12824/2011 г., VІІІ отделение, № 10581/2011 г., І отделение, № 11666/2011 г., VІІІ отделение и др.
Относно отмененото от първоинстанционния съд решение за начислени лихви върху ДДС, законосъобразни са изводите на съда, че до задълженото лице не е изпращана покана. Правилно съдът се е позовал на чл. 232, § 1, б. б) от Регламента, според който лихва за забава се начислява само за периода след изтичане на срока за плащане на митническото задължение и в този смисъл правилно в съдебното решение е налице позоваване на решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 на СЕС в Люксембург по делото „А. Б.”. След като не е установено по делото на „Девненски захарен завод” АД да е изпращана покана за плащане за задължението за ДДС, то не следва да се приеме, че то е просрочено и затова незаконосъобразно е издаденото решение на митническия орган, с което са начислени лихви.
Въпреки изхода на делото и направеното искане на ответника по касационната жалба, на него не му се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като няма данни такива да са направени. На касатора с оглед изхода на делото също не се присъждат разноски поз формата на юрисконсултско възнаграждение, поискани в представеното по делото писмено становище.
Предвид гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 2526/31.10.2011 г., постановено по адм. дело № 858/2011 г. по описа на Варненския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. А./п/ И. А.а
С.А.