Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по три касационни жалби, съответно на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "Енерго-П. М." АД - гр. В. и "ЕВН Б. Е.ределение" ЕАД, гр. П., и трите срещу решение № 15935 от 02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 12879 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. С обжалваното решение по жалбата на "Н. Е." ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД съдът е отменил решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел ІV, т. 6.

В касационната жалба на ДКЕВР се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли решението на тричленния състав да се отмени.

В касационна жалба на "Енерго-П. М." АД също се твърди неправилност на решението, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се моли то да се отмени.

В касационна жалба на "ЕВН Б. Е.ределение" ЕАД се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 209, т 3 от АПК.

Ответните страни - "Н. Е." ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД, чрез адв.. З., с писмени отговори и в съдебно заседание оспорват касационните жалби. Молят за присъждане на разноски и за двете инстанции.

Ответните страни – "Соларен парк Хаджидимово 2" ЕООД, "Кадийца" ЕООД, "С. П." ЕООД, "Б. Ф." ЕООД, "Ханово 2 Солар" ЕООД, "К. С." ЕООД, "М. К. С." ЕООД, "Солар Ел Систем" ЕАД, "Геовид" ЕООД, "С. П. Х. 1" ЕООД и "Кукорево 1 Солар" ЕООД, не изразяват становище по касационните жалби и не се представляват в съдебно заседание.

Заинтересованата страна – "ЧЕЗ Р. Б. АД, чрез адв.. К., в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационните жалби и моли за отмяна на обжалваното решение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби поради това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - І колегия, намира, че и трите касационни жалби са процесуално недопустими поради влязло в законна сила съдебно решение, с което е отменено решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел ІV, т. 6.

След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването на раздел ІV, т. 6 на решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР има влезли в сила съдебни решения. С решение № 15399 от 21.11.2013 г. по адм. дело № 9441 от 2013 г. петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е оставил в сила решение № 6188 от 08.05.2013 г. по адм. дело № 2542/2013 г. на ВАС, тричленен състав на четвърто отделение. С решение № 1813 от 10.02.2014 г. по адм. дело № 15923 от 2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 12766 от 03.10.2013 г., постановено по адм. дело 4737 от 2013 г. на ВАС, тричленен състав на четвърто отделение. С решение № 1893 от 11.02.2014 г. по адм. дело № 84 от 2014 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 13922 от 24.10.2013 г., постановено по адм. д. № 1505 от 2013 г. на ВАС, тричленен състав на четвърто отделение. С всички цитирани решения на тричленните състави на ВАС е отменено решение № Ц - 33 от 2012 г. на ДКЕВР в частта по раздел ІV, т. 6.

При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на раздел ІV, т. 6 от решение № Ц - 33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е решен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения, с които оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал по делото, като това има предвид разпоредбата на ал. 1, изр. 2 на чл. 177, ал. 1 от АПК - действие на отменителното решение по отношение на всички.

От друга страна, по силата на чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. Настоящият съдебен състав намира, че ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК, по силата на която съдебното решение на първоинстанционния съд като недопустимо да бъде обезсилено и производството прекратено. Производството е недопустимо поради отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита. Безспорно правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на административните актове, за която съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както от началото, така и до края на съдебния процес. П. доктрина и съдебната практика са еднозначни, че интересът от оспорването трябва да е личен, пряк и непосредствен. Пряк интерес означава, че с отмяната на оспорения административен акт ще бъдат отстранени възникнали вече неблагоприятни последици или ще се предотврати настъпването на такива в правната сфера на жалбоподателя, какъвто е и конкретният случай. Конституционният съд с ТР № 21 от 26.10.1995 г. се е произнесъл, че материалноправното основание, което легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт, е обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес. То трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и както се посочи, по силата на закона задължение на съда е да следи наличието му. При липсата му или отпадането му в хода на процеса, като в случая това е станало в касационното производство, законодателят е предвидил възможността за прекратяване на съдебното производство по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК.

И тъй като междувременно спорът за законосъобразност на решението на ДКЕВР в обжалваната му част е разрешен с влезли в сила съдебни решения по цитираните дела и административния акт, по силата на който са били застрашени права и законни интереси на дружеството - първоначален жалбоподател, е отменен, то по-нататъшното развитие на процеса е безпредметно, т. е. отпаднал е правният интерес от търсената защита.

С оглед изхода на спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на "Н. Е." ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД направените от тях разноски за адвокатско представителство за настоящата инстанции. Съгласно чл. 80 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК по делото има представен списък на разноските, както и доказателства за заплащането на адвокатското възнаграждение, поради което следва на "Н. Е." ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД да се присъдят разноски за адвокатско представителство в общ размер 2000 лв. – по 1000 лв. за всяко дружество, който размер следва да се заплати поравно от всеки един от касаторите.

Неоснователно е искането на процесуалния представител на "Н. Е." ЕООД и "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД за присъждане на разноски за първата инстанция, тъй като това искане е можело да се претендира пред първата инстанция в условието на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 15935 от 02.12.2013 г., постановено по адм. дело № 12879 по описа за 2012 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, с което е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в частта му по раздел ІV, т. 6. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "Енерго-П. М." АД - гр. В. и "ЕВН Б. Е.ределение" ЕАД, гр. П., да заплатят на "Н. Е." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А. М.” № 87, направените разноски за адвокатско представителство в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), "Енерго-П. М." АД - гр. В. и "ЕВН Б. Е.ределение" ЕАД, гр. П., да заплатят на "Пи Ви Инвест БГ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „А. М.” № 87, направените разноски за адвокатско представителство в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Н. У./п/ П. Г./п/ Ж. П./п/ И. А.а

Ц.Й.