Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Б. против решение № 133/02.10.2013 година, постановено по адм. д.№165/2013 година от Смолянския административен съд. Поддържа се, че решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отмени обжалваната заповед на кмета на О. С..

Ответникът – кметът на община З. не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна.

Предмет на обжалване пред административния съд е заповед № 215/17.05.2013 година на кмета на О. З., с която е прекратено наемното правоотношение по договор № 18/04.02.2011 г., сключен въз основа на заповед за настаняване №35/10.01.2003 г. на кмета на община З., между община З., в качеството му на наемодател и Д. Х. Б. и членовете на семейството й, за отдаване под наем на общинско жилище в гр. З.. В заповедта е посочено, че общинското жилище следва да се освободи в едномесечен срок от получаване на заповедта. Правното основание за издаване на заповедта е чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост и чл.33, ал.1, т.6 и ал.2 от Наредба №12 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община З.. Фактическото основание на заповедта е изключването на лицето наемател на жилището от картотеката на нуждаещите се от жилище в гр. З., което е станало с решение на Комисията по чл.10 от Наредба №12 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на О. З. по протокол №9 от 17.04.2014 г. на осн. чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №12 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община З..

Административният съд е преценил жалбата срещу заповедта ката неоснователна. Съдът е преценил за безспорна по делото следната обстановка - жалбоподателката със семейството си е настанена в общинското жилище от 1992 година, като последният анекс към договора за наем е №1 от 29.10.2012 година.

Съдът е преценил като законосъобразна заповедта, тъй като е доказано фактическото основание за издаването й. Съдът е приел, че са доказани и трите фактически обстоятелства в решението на комисията за картотекиране, а именно, че жалбоподателката не отговаря на условията по Наредбата, тъй като притежава незавършена и годна за обитаване триетажна жилищна сграда в гр. З., притежава търговски обект - хранителен магазин и общият годишен доход на домакинството може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите. Направена е преценка от съда, че обжалваната заповед е издадена при наличие на материално-правните предпоставки на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС – установено е наличието на такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинско жилище, които изключват наемателя от категорията лица, отговарящи на условията за настаняване в тях.

Сдът е преценил обжалваният акт като мотивиран вкл. и чрез препращането, което се прави в него към двата протокола на комисията по картотекиране.

Прието е, че с издаването на заповедта е спазена целта на закона – общинските жилища да се предоставят под наем на лица с установени жилищни нужди и с ниски доходи.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Жалбоподателката, тя и касатор в настоящото производство не оспорва установената от съда фактическа обстановка по спора. Установено е наличието на имущество и парични доходи на жалбоподателката и семейство им, които не дават основание за кортотекирането им като нуждаещи се от общинско жилище. Правилно е определена от съда и целта на закона относно отдаването под наем на общински жилища, а именно за задоволяване на жилищни нужди на лица без жилища и с ниски доходи, които не позволяват наемането на жилище на свободния пазар, каквото лице жалбоподателката очевидно от данните по делото, не е. Наличието на банков заем на жалбоподателката с ДСК от 27.08.2013 година ( сключен след издаването на обжалваната заповед на кмета на община З.)е в подкрепа на извода, че жалбоподателката към момента на издаване на обжалваната заповед е с годишен доход, позволяващ й наемане на жилище на свободния пазар.

Решението на административния съд е обосновано. Изводите на съда са формирани въз основа на възприетата фактическа обстановка по спора, която обективно е установена от съда. Обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставки на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОбС, макар и това правно основание да не е конкретизирано в заповедта.Този пропуск на административния орган не може да се квалифицира като допуснато съществено нарушение, тъй като фактическото основание за издаването на заповедта осъществява хипотезата на правна норма от Закона за общинската собственост, т. е. налице е законоустановеното основание за прекратяване на договора за наем. От друга страна, в заповедта, като основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочен и чл.33, ал.1, т.6 от Наредба №12 за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община З., който член визира като хипотеза - отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. Следователно, правното основание за прекратяване на наемното правоотношение е посочено в заповедта. Непосочването на съответното правно основание от Закона за общинската собственост не е затруднило защитата на жалбоподателката. Видно от делото е, че тя е ползвала услугите на адвокат, който може да прецени засягащата я заповед във връзка с разпоредбите на ЗОбС и в този смисъл да подведе описаната в заповедта фактическа обстанвока под кореспондиращата й материалноправна разпоредба от закона, на която съотвтства и цитираната в заповедта разпоредба от Наредба №12.

Решението на административния съд като обосновано и правилно следва да се потвръди.

Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 133/02.10.2013 година, постановено по адм. д.№165/2013 година от Смолянския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ И. А.а И.А.