Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "ОУИ"-Пловдив против решение №352/27.10.08г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д.№8/08г. с което е отменен РА№1300148/17.05.06г. издаден от ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с решение №690/17.07.06г. на директор на ДОУИ-Пловдив за установен ДДС за внасяне в размер на 243 000лв. и лихва за забава в размер на 86 808,27лв. Със същото решение, директорът на ДОУИ - Пловдив е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 14 210лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила - чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответникът по касация - ЕТ"П"ЕООД и едно /№554/30.05.03г./ подписано от същото физическо лице, но като управител на "С"ЕООД. Констатациите в РА са, че посочените ДКИ са издадени във връзка с фактури, издадени от посочените дружества на ревизирания субект през м.12. 2002година. във връзка с които ревизираният субект е ползвал право на данъчен кредит в размер, съгласно размера на ДКИ. Констатирано е, че ревизираният субект е получил ДКИ но не ги е осчетоводил. По тези съображения, органите по приходите на осн. чл.104, ал.2 от ЗДДС и чл.91, ал.2 от ППЗДДС са коригирали декларираните стойности за м.06.03г. в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 243 400лв. и лихва върху сумата в размер на 86 808,27лв.

С обжалваното съдебно решение, административният съд е отменил РА .

Административният съд е изложил мотиви, че въпросните ДКИ са получени от ревизирания субект, но ДКИ от "И"ЕООД са съставени и подписани от лице без представителна власт, тъй като към 30.05.03г. Л. П. е...