Производство по
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане – Люлин", гр. С. срещу решение № 6296 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 7119/2013 г. на Административен съд – София град.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение Административен съд – София град е отменил заповед № 91-ЗСП-320 от 27.05.2013 г., с която касационният жалбоподател е отказал да отпусне еднократна социална помощ по чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) на С. Т. Д. от гр. С., като придружител на лекуваното в чужбина нейно дете А. Ч. Д.. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът на касационния жалбоподател, основан единствено на обстоятелството, че С. Т. Д. е подала молбата – декларация за отпускане на помощта по чл. 17, ал. 1 ППЗСП осем дни след изтичането на срока по чл. 17, ал. 2 ППЗСП за нейното подаване, е незаконосъобразен, защото "срокът за подаване на молбата е инструктивен и неспазването му не погасява правото да се получи помощта".
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от Административен съд – София град становище, че срокът по чл. 17, ал. 2 ППЗСП, в който следва да се подаде молба-декларация за отпускане на еднократната помощ по ал. 1, е инструктивен, а счита, че този срок е преклузивен (прекратителен), поради което с неговото изтичане се прекратява правото да се подаде молба-декларация за отпускане на помощта. Този срок е установен с нормативен акт на Министерския съвет и е задължителен за административните органи. Вярно е, че разпоредбата на чл. 17, ал....