Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение от 09.12.2011 г., постановено по административно дело № 564 по описа за 2011 г., Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на Н. Й. С. от гр. М. против решение № 57/16.09.2011 г. на директора на РУСО (ТП на НОИ) – Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 33/19.07.2011 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване”.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Н. Й. С. от гр. М., поддържана в съдебно заседание от пълномощника й Г. Б. С. (неин съпруг), аргументи в подкрепа на която са изложени и в писмена защита на Симеонова и т. нар. „писмено обяснение” на съпруга й.

Ответникът по касация – директора на Районно управление „Социално осигуряване” – Монтана, не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторката и пълномощника й пороци, съществуването на които би обусловило наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

С разпореждането от 19.07.2011 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО – Монтана от...