Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 28000 Г. И. против решение № 2249 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 1252/2012 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 358/ 30.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 247, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ) на редник 3-ти клас Е. К. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба с военнослужещия и същият е освободен от длъжност и от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е постановена след преценка за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и обсъждане на тежестта на нарушението и последиците от него. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против заповедта на командира на военното формирование да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в противоречие с материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед e постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за...