Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на С. С. Б. от с. С., обл. Плевен, против решение № 580 от 16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 436/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 25 от 04.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П.. Твърди се, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на нормата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Касаторът сочи, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели и вписването в трудовата му книжка. Прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., чрез юрк.. Т. като процесуален представител, в писмен отговор излага становище за правилност на съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятно съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 25 от 04.04.2013 г., с което директорът на ТП на НОИ - Плевен е приел, че оспореното разпореждане № 142-03-78-1 от 04.03.2013 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при РУСО – Плевен е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба - неоснователна. За да направи този извод, с издаденото решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО горестоящият административен орган е приел, че Борисов не отговаря...