Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. Б. Й. от с. Л., обл. Враца, чрез пълномощника си адв.. П. против решение № 4410/27.07.2012г., постановено по адм. дело № 1934/2011г. от Административен съд София – град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 509/09.02.2011г., издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция”. Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 249, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и в нарушение на чл. 95 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Моли за нейната отмяна.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ГД ”Гранична полиция” – МВР, чрез процесуалния си представител юрк.. К. оспорва касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежно легитимирана страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил заповед № 509/09.02.2011 г. с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1,т. 6, чл. 227, ал. 1 т. 7 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на полицай А. Б. Й. – старши полицай на ГКПП Оряхово от РПУ Козлодуй, при РДГП – Русе, кат.”Е”- I степен и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител...