Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Й. В. от гр. К. срещу решение № 235 от 17.12.2007 г. по адм. дело № 219/2007 г. на Административен съд - гр. К..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Р. Й. В. е получавала лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (но само 50 на сто от нея съгласно чл. 101, ал. 3 КСО) и добавка по чл. 84, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Личните пенсии са й отпуснати пожизнено още през м. ноември 1978 г., когато е навършила изискуемата тогава възраст (55 години) за жените по чл. 2, ал. 1, б. "в" от действащия тогава Закон за пенсиите (ЗП - отменен с № 12, т. 2 ПЗР на КСО). По делото не е приложен акта, с който е отпусната пенсията за инвалидност по трудова злополука, но от съдържанието на решение № 0979841 от 20.11.1978 г. на пенсионната комисия при Окръжен народен съвет - гр. К., с което на касационната жалбоподателка е била отпусната пенсия за изслужено време и възраст (сега пенсия за осигурителен стаж и възраст), е видно, че на касационната жалбоподателка е била отпусната и пенсия за инвалидност поради трудова злополука (данните по делото са, че тази пенсия е била отпусната на 22.12.1977 г.). А според тогава действащия чл. 46, ал. 1, изр. 1-во ЗП (сега отм. на всички инвалиди мъже над 60 години и жени над 55 години, както и на инвалидите с трайни, невъзвратни и прогресиращи...