Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:П. Г. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от председателяМ. Ч. по адм. дело № 5348/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на А. М. - гр. София, чрез процесуален представител, гл. юрк. А. против решение № 1221/26.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5307/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Алтернативно молят да се намали размера на лихвата до дължимият размер от момента на възникване на задължението за връщане на депозита – влизане в сила със съдебен акт на отмяна на решението на началника на А. С. до окончателното връщане, а именно 105, 24 лева. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, А. М. гр. София, се представлява от гл. юрк. А., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, изложени в жалбата, устно – в съдебно заседание, както и в писмени бележки по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски.

Ответникът, Г. Т. Л. ООД гр. София, редовно призован, се представлява от адв. А., която оспорва касационна жалба като неоснователна и твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата, устно – в съдебно заседание. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е осъдил А. М. - София да заплати на Г. Т. Л. ООД със седалище гр. София обезщетение за имуществени вреди във вид на пропуснати ползи за периода от 23.06.2008 г. до 15.03.2011 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно решение № 585/07.10.2008 г. на началника на М. А. - София, отменено с влязло в сила съдебно решение, в размер на 475, 54 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 325 лв.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички, изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск – налице са действия на длъжностни лица при А. М. по събиране на паричен депозит в размер на 1432 лв., постъпил с платежно нареждане от 23.06.2008 г., съответстващ на размера на ДДС върху определената с решение № 585/07.10.2008 г. на началника на М. А. - София нова митническа стойност на внесените стоки, като решение № 585/07.10.2008 г. на началника на М. А. - София е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение по адм. дело № 1876/2009 г. по описа на АССГ и потвърдено с решение № 7824/28.06.2010 г., постановено по адм. дело № 2896/2010 г. по описа на ВАС. Приел е, че отменените като незаконосъобразни действия на органите на А. М. безспорно са извършени в рамките на тяхната компетентност като органи на изпълнителната власт, поради което са в упражняване на административна дейност; от незаконосъобразните действия на органите на А. М. за ищеца са настъпили реално твърдените от него имуществени вреди – пропуснати ползи от неправомерното задържане на парични средства за исковия период, изразяващи се в законната лихва върху задържаната сума за същия период, като настъпилите вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни действия по задържане на внесения депозит. По отношение на претенцията за присъждане на законната лихва върху присъдената сума от 475, 54 лв. административният съд е присъдил и законна лихва върху посочената сума, считано от 31.10.2011 г. до окончателното изплащане на главницата.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Административният съд обосновано е приел в мотивите си, че по иска на „Г. Т. Л. ООД срещу Агенция „Митници“ са налице предпоставките (незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат) на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. Административният съд правилно е осъдил Агенция „Митници“ – София да заплати на „Г. Т. Л. ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 23.06.2008 г. до 15.03.2011 г. в размер 475, 54 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 1432 лв. - платен депозит (обезпечение) за освобождаване на стоки под митнически надзор, определен с решение № 585/07.10.2008 г. на началника на М. А. - София (отменено по съдебен ред като незаконосъобразно), ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба – 31.10.2011 г., до окончателното заплащане.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт, както по отношение неотчитане на обстоятелството, че не била налице реално претърпяна вреда във вид на претендираната, така и по отношение на евентуална дължимост на законна лихва върху сумата на внесения депозит като вид вреда, така и съображенията във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ - съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а сумата от 1432 лв. е предвидена за директно покриване на по-високите митни сборове. Обоснован и правилен е направения от първоинстационния съд извод, че ако от митническия орган не беше издаден незаконосъобразен административен акт, то дружеството не би дължало внасяне на депозит (обезпечение) - сумата от 1432 лв. за разрешаване на вдигане на стоката по осъществения внос на стоки от Турция, поради което за времето от неговото внасяне – 23.06.2008 г. до възстановяването му обратно, дружеството не е могло да разполага с тази сума. При това положение дружеството действително е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размера по внесения депозит определен от митническия орган и по този начин е понесло вреди под формата на пропуснати ползи и нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържането.

Обстоятелството, че дружеството е внесло депозит от 1432 лв., а не е учредило банкова гаранция за разрешаване на вдигане на стоката по осъществения внос не е основание за отхвърляне на иска понеже този вид обезпечение е законово предвиден, а и за банковата гаранция също ще са налице разходи на дружеството подлежащи на обезщетение.

Настоящия касационен състав на ВАС споделя изцяло приетата от решаващия съд фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение.

Неоснователно е и възражението Агенция „Митници“ гр. София за присъдената законната лихва върху сумата от 475, 54 лв., считано от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Правилно, с оглед на крайния резултат, съдът е присъдил законната лихва върху присъдената сума от 475, 54 лв.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с тях съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв., съгласно представени по делото доказателства л. 38 и л. 39 от настоящото дело.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1221/26.02.2021 г., постановено по адм. дело № 5307/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА А. М. гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Л. ООД гр. София, ЕИК[ЕИК] бул. К. А. Д. № 84, ет. 1, ап. 1 и съдебен адрес: гр. София, ул. „Ц. А. № 67, ет. 1 - адв. М. А., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Панайот Генков

/п/ Юлиян Киров