Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Л. в качеството му на ЕТ "ИППМП - д-р П. Л.", гр. П., обл. В. Т., против решение № 394 от 30.11.2007 г. по адм. дело № 381 по описа за 2006 г. на Окръжен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-611 / 11.07.2005 г. на Директора на РЗОК - гр. В. Т. в частта за наложената санкция – финансова неустойка в размер на 240 лв.
Посочените пороци, въвеждащи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 120, ал. 5 от НРД 2005 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005 г.).
О. Р. здравноосигурителна каса (РЗОК) - В. Т., е оспорил касационната жалба в писмено възражение.
Заинтересованата страна А. П. от с. В., община В. Т., не е взела становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "ИППМП - д-р П. Л.", гр. П., против заповед № РД-09-611 от 11.07.2005 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. В. Т., в частта, с която на жалбоподателя в качеството му на изпълнител на първична медицинска помощ е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 240 лв. – на основание чл. 230, ал. 3, т. 4.2., б. „а” от НРД 2005 г. за нарушение по изпълнение на вида и обема по пакет извън - болнична помощ съгласно констатацията по т. 3 от медицински протокол № ПМ 053 / 28.06.2005 г.
За да постанови решението си, Окръжен съд – В. Т. е обосновал правилния извод за доказаност на нарушението на вида и обема по пакет извънболнична помощ, състоящо се в отчитане на „рутинен профилактичен преглед” от помощник-лекаря д-р. П. съгласно амбулаторен лист № 2412 / 18.02.2005 г., съставен по време, когато малолетното здравноосигурено лице А. Г. Б., род. на 04.06.2004 г., е било настанено за лечение в болница съгласно издаденото от същия лекар направление за хоспитализация на 14.02.2005 г. с поставена диагноза „остър бронхиолит”. Съдът се е позовал на свидетелските показания на Г. Б. Т. – майка на малолетното дете – която е заявила, че не си спомня подробности относно лечението на детето.
Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Жалбоподателят не е оспорил констатацията по т. 3 от медицинския протокол, съгласно която МБАЛ „Павликени” ЕООД е отчела болничен престой на малолетния А. Г. Б. през периода 15.02.2005 г. – 21.02.2005 г. Не е оспорил и отразените данни в направлението за хоспитализация, съгласно които детето е било прието в болницата в гр. П. от д-р Д. Г. на 15.02.2005 г., поставена му е диагноза "пневмония, неуточнена" и е изписано след шестдневно лечение с антибиотик на датата 21.02.2005 година. С оглед на така установените безспорни обстоятелства извършването на ежемесечния рутинен преглед на детето на възраст под 1 година на датата 18.02.2005 г. е било фактически невъзможно. Липсват данни, че през месец февруари 2005 г. д-р. П. е извършила ежемесечния задължителен профилактичен преглед на детето А. Б., което е на възраст 0-1 година (измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие) в съответствие със задължението й по програма „Детско здравеопазване” съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Съгласно неоспорената констатация в медицинския протокол за месец февруари 2005 г. не е издаван друг амбулаторен лист за извършване на ежемесечния преглед на детето А. Б.. Нарушението на задължението по чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРД 2005 г. за осигуряване на договорената по вид и обем извънболнична медицинска помощ по пакет е доказано и съставлява фактическа предпоставка за налагане на санкцията по чл. 230, ал. 3, т. 4.2, б. „а” от НРД 2005 г. Неправилната правна квалификация на нарушението по чл.120, алинея 5 от НРД 2005 г., която задължава общопрактикуващия лекар да се съобразява с препоръките в болничната епикриза на изписания пациент от ЛЗ за БП, не е повлияло върху правилността на крайния извод на съда за наличие на фактическите предпоставки за прилагане на санкцията по чл. 230, ал. 3, т. 4.2, б. „а” от НРД 2005 г. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Окръжен съд – В. Т. е постановил правилно решение. Не се установяват твърдените в касационната жалба съдопроизводствени нарушения без конкретизация на нарушените правила.
По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 394 от 30.11.2007 г. по адм. дело № 381 по описа за 2006 г. на Окръжен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Р.П.