Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. З. Д., от гр. П. против решение № 1434 / 02.11.2010 г. по адм. дело № 893 / 2010 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

С решение № 1434 / 02.11.2010 г. по адм. дело № 893 / 2010 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. З. Д., от гр. П. срещу заповед № ПЦ1 – 08 – 2008 / 29.03.2010 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив, потвърдена с решение № РД1-099 / 27.04.2010 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив, с която на жалбоподателя е отпусната социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) в размер на 77.00 лева, считано от 01.12.2008 г. до 31.12.2008 г.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заявената социална помощ е отпусната за периода, за който е поискана. Позовал се е на чл. 26, ал.3 от ППЗСП, съгласно който молбата – декларация се подава еднократно в рамките на една календарна година и касае дължимите помощи за съответната календарна година. Решението е правилно.

При издаване на атакуваната заповед директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив е съобразил указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени му с решение № 1407 / 03.11.2009 г. по адм. дело № 282 / 2009...