Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „В. С." ЕООД, гр. В., срещу решение № 2155 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1130/2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030802519/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – гр. В., в частта, потвърдена с решение № 131/30.03.2009г. на директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В., с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС отм. в общ размер от 60 955.72 лв. и лихви от 37 415.90 лв.

Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Наред с това се твърди, че постановеното решение е в противоречие и с възприетия от ЕСПЧ стандарт, обективиран в решението по делото "Булвес" АД срещу България. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В., не е взел становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по съществото й взе предвид следното:

Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът се е произнесъл по законосъобразността на оспорения административен акт без данъчната преписка да е приложена по делото в нейната цялост. Липсват страници от 1229 до 1360 от същата. В нарушение на чл. 152, ал. 4 от АПК съдът не е изискал административната преписка в нейната цялост. От тук следва, че изводите на съда за съответствие на ревизионния акт с материалноправните норми на ЗДДС отм....