Образувано е по касационна жалба на Началника на М. Б., подадена чрез юрк. К. К. - Гелова, срещу решение № 1166 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 1447/2010 г. на Административен съд - гр. Б., първи състав, с което са отменено ППСПДВ №6/2010г. издадено от началника на М. Б., потвърдено с решение №555/ 25.06.2010г. от Директора на Агенция „Митници” - София, с което „П. Б.” ЕАД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 2 290,02 лв., представляващи акциз - 209,13 лв. и ДДС-2 080,89 лв., както и дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението до момента на окончателното му погасяване.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Изложени са съображения, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 823, ал. 1 от ППЗМ и на чл. 114, ал. 3 от ППЗМ. Изцяло е обосновал изводите си със заключението на вещото лице. Неправилно е приел, че разликата се дължи на отклонения при извършване на измерването по метода "драфт сървей" и на системна грешка при мерене на ж. п. кантар, както и на загуби при механично разпиляване на товара, загуба на влага и т. н.

Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ППСПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "П. Б." ЕАД - гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови това решение, съдът е приел, че постановлението е издадено предвид констатирана липса от 19 012 кг. металургичен кокс, представляваща разликата между разтовареното и експедираното количество от същата стока. Съдът е възприел изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че съществува обективно несъответствие в резултатите при измерването по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар поради разлика в методите, като предвид международно установената практика в корабоплаването допустимата сборна грешка при меренето по драфт сървей и ж. п. кантар е +/-0,5% от количеството на товара на кораба. В конкретния случай разликата между установеното по ж. п. кантар тегло и обявеното по документи /по драфт сървей/ тегло е в диапазона на нормално допустимата грешка, като към това трябва да се прибави и възможната грешка при товаренето по ж. п. вагони, както и Наредба № 13а-10403/1959 г. за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им. Предвид това съдът е направил извода, че установената разлика в количеството металургичен кокс не се дължи на липса по чл. 114 от ППЗМ. Налице са доказателства - изключението по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС във вр. с чл. 823, ал. 1 от ППЗМ. Така постановеното решението е правилно.

Между страните по делото не съществува спор от фактическа страна. На 29.03.2008 г. в МП "Пристанище център" - Бургас е манифестирана стока – металургичен кокс (насипно) - 5 045 742

кг. Стоката е приета във временен склад с титуляр "П. Б." ЕАД. По реда на чл. 772 ППЗМ е съставен генерален акт № 244 от 30.08.2008 г., като в същия е отразено, че е разтоварено количество, което е посочено в придружаващия стоката коносамент (лист 51), т. е 5 045 742 кг. Впоследствие, същата стока е експедирана на партиди, като след натоварването й на ж. п. вагони и претеглянето й е установено количество в размер на 5 026 730 кг.

Установени са липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ в размер на 19 012 кг. От обжалваното пред съда постановление се установява, че публичното задължение е определено на основание чл. 204, ал. 1, т. а от МК и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във вр. чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и чл. 13, т. 2 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ в случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временния склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове. В случая не е установено неизпълнение на някое от изискванията при временно складиране от страна на "П. Б." ЕАД, което е титуляр на временния склад. Митническите органи са приели за липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ това количество стока – металургичен кокс, на което не е дадено допустимо митническо направление според съставените единни административни документи.

Поради това, че процесната стока е със ставка нула за вносното мито, дължимите публични държавни вземания, които са определени с обжалваното ППСПДВ, представляват акциз и ДДС.

Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Според чл. 16, ал. 1 от ЗДДС вносът на стоки представлява въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като в ал. 5 е предвидено, че независимо от предходните алинеи, когато при въвеждането на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната. В чл. 58, ал. 1, т. 14 от ЗДДС е предвидено, че освободен от данък е вносът на стоки под митнически надзор, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила.

При преценката дали са налице предпоставките за възникване на вносното митническо задължение първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на СТЕ, която е дадена по въпроси, за които се изискват специални познания от определена област по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК, и представлява допустимо доказателствено средство. Заключението е изготвено по поставените въпроси обективно, обосновано, компетентно и последователно, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещото лице. От това заключение, което по същество не е оспорено от страните, се установява, че винаги има несъответствие в резултатите на двата вида измерване - по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар, поради разликата и несъвършенствата на методите и измервателните уреди, както и при случайна грешка. Международно установената практика в корабоплаването е да се приемат разлики в рамките на +/-0,5% от товароносимостта на кораба в момента на натоварване или на разтоварване. Имайки предвид, че стоката е металургичен кокс насипно, обработвана с кран на вагони, и че стоката е престояла на склад от 54 до 62 дни – то пределният размер на естествените фири и липси при обработката, транспортирането и съхранението на товара от кораба възлиза на 2,4 % или изразено в тегло – 121 097 кг., т. е. установената разлика в случая 19 012 кг., съставляваща 0,38 % от обявеното в товарните документи на кораба количество - е в границите на пределния размер. Съдът е приел, че именно тези отклонения при тегленото, които в конкретния случай се движат в пределите на допустимото, са довели до установената от митническите органи разлика. Следователно за посоченото количество не може да се приеме, че е осъществен внос в хипотезата на чл. 16, ал. 5 от ЗДДС, тъй като стоките не са престанали да са под съответния режим на територията на страната.

Разликата в количеството на част от разтоварената стока в насипно състояние на пристанището в гр. Б. не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ. По-малкото количество, което е установено към момента на експедиране на товара, е в резултат на грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на ж. п вагоните, която разлика за случая е в диапазона на нормално допустимата грешка.

Разликата в теглото, която е в резултат на измерването на насипни товари, която се приема от международната практика в корабоплаването, произтича от естеството на стоката, поради което титулярът на временния склад не следва да носи отговорност за липси. Следва да се приеме, че съгласно чл. 823, ал. 1, т. 1 от ППЗМ не е налице отклонение от митнически режим или освобождаване на стоките от митнически контрол.

Съобразно изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1166 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 1447/2010 г. на Административен съд - гр. Б., първи състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Т. П.

Т.Н.