Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на КОНСОРЦИУМ "А. Ф. Г.", със седалище и адрес на управление гр. Х., чрез пълномощника си адв.. П. и Директора на Дирекция "ОДОП " - гр. П. при ЦУ на НАП, против Решение № 1570 от 14.10.2011г., постановено по адм. д. № 56/11г. по описа на Административен съд гр. П. /АС/.
В жалбата на КОНСОРЦИУМ "А. Ф. Г." се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
С касационната жалба са представени и пирети по делото РА и РД издадени на доставчика Агрофрукс” ООД. По подробно изложени съображения касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски.
В жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП " - гр. П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с нормите на ДОПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част, с присъждане на разноски
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационните жалби.
Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 161001627/ 04.10.2010 година, издаден от И. К. - инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с Решение №613/ 16.12.2010 година на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на Консорциум "Агро фрукт груп" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 125 827, 95лв. и лихви за забава в размер на 57 995,58лв. за данъчните периоди м.12.2005г., м.06 – м.10.2006г. и м. 05 – м.11.2007г. и е определен корпоративен данък за довнасяне за 2006г. в размер на 46 854,73лв. и лихви за забава в размер на 21807,55лв.
С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен процесния РА, в частта, в която на Консорциум "Агро фрукт груп" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 115 837,95лв., ведно с лихви в размер на 52 836,34 лв. за данъчни периоди м.12.2005г., м. 07, м.08 и м.09.2006г. и м. 05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10 и м.11.2007г. и е отхвърлил жалбата на Консорциум "Агро фрукт груп" в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 990лв. и лихви в размер на 5159.24лв. за данъчен период м.10.2006г. и допълнително определен корпоративен данък за довнасяне в размер на 46 854.73лв. и лихви за забава в размер на 21 807.55лв. за финансовата 2006г.
По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП " - гр. П. при ЦУ на НАП:
За да обяви за частично нищожен РА, първоинстанционният съд е приел за установено, че от приетите по делото ДАПВ №315/30.01.2006г. и АПВ №№ 12871/21.08.2006г., 13346/25.09.2006г., 13963/ 25.10.2006г., 11899/18.06.2007г., 12492/17.07.2007г., 13047/28.08.2007г., 13618/26.09.2007г., 14190/26.10.2007г., 14843/26.11.2007г. и 15382/17.12.2007г., всички издадени от ТД на НАП - гр. Х., се установява, че за данъчни периоди м.12.2005г., м. 07, м.08 и м.09.2006г. и м. 05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10 и м.11.2007г. органите по приходите, извършили проверките по прихващане и възстановяване, са признали, че дружеството има право на данъчен кредит в съответния претендиран размер, респективно, че дължи ДДС за внасяне, като резултатът за всеки един от данъчните периоди е в размера на декларирания по справка-декларацията. Няма спор, че посочените ДАПВ и АПВ са влезли в законна сила, както и, че заповедите за възлагане на ревизия и ЗОКО са издадени от орган по приходите - началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. П., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, респ. чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
При така установеното съдът е приел, че при наличие на влязъл в сила ДАПВ, респ. АПВ, за всеки от процесните периоди, то заповедите за възлагане на ревизия, за тези данъчни периоди, са издадени при липса на материална компетентност на органа, който ги е издал, като се е позовал на практика на ВАС. Решението е правилно.
Практиката на ВАС приема, че както при действието на ДПК отм. така и на ДОПК /включително и след изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ бр.108/19.12.2007г./, след като е установено, че ДАПВ, респ. АПВ е влязъл в сила преди изменението на закона/, възприема тезата, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 ДПК отм. , респ. ДОПК и че АПВ на общо основание са индивидуални административни актове и следва да се зачете стабилитетът на влезлия в сила административен акт, от който са възникнали и упражнени права.
При наличие на влязъл в сила акт, изменението на установените данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, респ. РА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК отм. , респективно на чл. 133 и сл. от ДОПК, тъй като при възстановяване и прихващане на суми по реда на чл. 112 ДПК отм. , респ. на чл. 129 от ДОПК, органите по приходите са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задълже-ние или суми за възстановяване.
В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че процесните ДАПВ и АПС са издадени без извършване на ревизия, тъй като в правомощията на органа е да прецени в какво производство /проверка или ревизия/ ще се произнесе по искането за прихващане и възстановяване.
Неоснователен е довода, че ЗВР в настоящото производство е издадена след допълнението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, /ДВ бр.108/19.12.2007г./, тъй като с ТР №1/12г. ОСК на ВАС е прието, че след допълнението на посочената разпоредбата задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, какъвто е настоящия случай. Последния АПВ е издаден на 17.12.2007г.
С оглед на изложеното решението в тази си част, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на КОНСОРЦИУМ "А. Ф. Г.": В частта по ЗДДС:
За да отхвърли жалбата в частта относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период м.10.2006г., съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, с които да се опровергаят констатациите на органа по приходите. В тази връзка, съдът не е кредитирал свидетелските показания, тъй като от една страна лицата, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото, а от друга са взаимно противоречиви. Подробно в тази насока е изложил доводи за наличие на противоречие между показанията на свидетелките Господинова (доставчик на продукция - суровина за преработка от дружеството - жалбоподател) и Балабанова - технолог в Консорциума. В противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са свидетелските показания на свидетеля Коларов по отношение на лица, работили в представляваното от него дружество "Продукт Па Ми" ЕООД като шофьори. За изолирани от останалия доказателствен материал по делото, съдът е приел показанията на св. Марков, Господинова и Коларов по отношение кадровия и технически потенциал за осъществяване на доставката. Относно начина на транспортиране на продукцията, съдът е приел, че свидетелските показания съответстват на останалите събрани по делото доказателства само по отношение обстоятелството, че продукцията е събирана в специален ПВЦ амбалаж, предоставян за това от Консорциума. По отношение на начина на транспортиране на продукцията от мястото на прибирането й до преработвателната фабрика свидетелските показания са във връзка с транспорт за собствена сметка (със собствено или наето МПС), за присъствие на МПС на полето в края на работния ден или за осигурено такова от фирмата - получател по доставката, за което липсват други доказателства.
Не на последно място съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за опровергаване констатацията на органите по приходите, че по отношение на процесната доставка на "черна боровинка от "Ивест БГ" ЕООД е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС отм. . В тази връзка съдът е приел, че са ангажирани само свидетелски показания, които съдържат в себе си изолирани твърдения, неподкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства.
В частта по ЗКПО и допълнително определен корпоративен данък за довнасяне за финансовата 2006г:
Съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от 312 364.89лв. За безспорно съдът е приел, че процесната сума представлява осчетоводен от Консорциума разход под формата на отчетна стойност на продадените материални запаси. Правилно от органа по приходите е прието, че фактурите, удостоверяващи стойността на формирания разход, са с непопълнени точно реквизити по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, тъй като не удостоверяват по несъмнен начин, че са издадени в резултат на реално извършени сделки.
При оспорване на фактурите относно отразените в тях стопански операции, съдът е приел, че е в тежест на жалбоподателя да докаже, признаването на определен осчетоводен разход не само с формалното документално оформяне, а и с реални стопански операции. В хода на ревизионното производство съдът е приел установено, че доставките са счетоводно отразени при жалбоподателя, като доставчиците не могат да докажат, че са произвели/закупили стоките, предмет на сделките, тъй като не са представени разходни документи за извършени разходи по производството на земеделска продукция, а фактурите за предходни доставки от "Продукт Па Ми" ЕООД са с дати, следващи пряката доставка.
Предвид обстоятелството, че сделките са с предмет родово определени вещи, прехвърляне собствеността върху същите не е доказано в хода на административното и съдебно обжалване. Предмет на доставките по процесните фактури са плодове в големи количества, чието изкупуване, съхранение и транспортиране не може да се осъществи без наличието на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците.
Подробно съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. , както и легалното определение на "документална обоснованост", регламентирано в разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО отм. и е достигнал до извода, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка, поради което и разхода законосъобразно не е признат за данъчни цели. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими към спорното материално право доказателства. Подложил е на анализ допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания и е достигнал до извода, че същите са в една част противоречиви, в друга заинтересовани и в трета в противоречие със събраните писмени доказателства. Относно отказано право на данъчен кредит, е безспорно установено, че доставчика не е намерен на декларирания от него данъчен адрес, че съобщението е връчено по реда на чл.32 от ДОПК и че не са представени доказателства във връзка с реалното извършване на процесната доставка на стока-черни боровинки. Неоснователен е довода в касационната жалба, че органа по приходите разполага с информация относно подадени СД от доставчика, тъй като предмет на спора е не само начисляване на данъка по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС отм. , а реалността на доставката. В тази насока е неоснователен довода, че от свидетелските показания се установява механизма на събиране и превозване на процесната стока от "Ивест БГ" ЕООД. При липса на проверка в счетоводството на доставчика за установяване на осчетоводени разходи за транспорт и за придобиване на стоките, не може да се приеме, че тези обстоятелства следва да се установяват със свидетелски показания. Както правилно е приел съдът, процесните стоки представляват родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността върху тях се установява, чрез отделянето им, т. е. чрез представяне на приемо-предавателни протоколи, складови разписки и транспортни документи, които следва да се намират при получателя-касатор. Последващата реализация на процесните стоки не доказва, че същите са получени именно от доставчика "Ивест БГ" ЕООД.
В частта по ЗКПО, подробно съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. , както и легалното определение на "документална обоснованост", регламентирано в разпоредбата на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО отм. и е достигнал до законосъобразен извод, че процесните фактури не удостоверяват осъществена облагаема доставка, поради което и разхода законосъобразно не е признат за данъчни цели и с него е увеличен финансовия резултат на дружеството.
В издадените документи са попълнени реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството, но данните в тях не отразяват вярно и точно извършените стопански операции.
Както беше посочено по-горе подробно съдът е анализирал показанията на изслушаните по делото свидетели и правилно е приел, че само въз основа на тях не може да се обоснове безспорен извод за наличие на реалност на процесните доставки на стоки. В тази насока е неоснователно позоваването на касатора на извършена ревизия на доставчика „Агрофрукс” ООД, както и на представените с касационната жалба РА и РД на същото дружество, тъй като доставките по които „Агрофрукс” ООД е доставчик не са били предмет на проверка, а само доставките по които е получател.
С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221 ал.2 от АПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1570 от 14.10.2011г., постановено по адм. д. № 56/11г. по описа на Административен съд гр. П..
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ц. Т.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ К. К.
Е.М.