К. Н. на Митническо бюро-Шумен моли да бъде отменено решение № 136/27.10.2010 г. по адм. д. № 264/2010 г. на Шуменския административен съд, с което е отменено решение вх. № 306/21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0003680/07022007 на Началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № П 47-152-1-1/05.05.2010 г. на Началника на М. В. като неправилно.
Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли да бъде потвърдено решението на началника на МБ-Шумен и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба - „Примекс” ЕООД по съображения в писмен отговор и писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VІІІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени решение вх. № 306/21.01.2010 г. към ЕАД № 07BG002008Н0003680/07022007 на Началника на Митническо бюро-Шумен, потвърдено с решение № П 47-152-1-1/05.05.2010 г. на началника на М. В., административният съд е приел, че с него е променена митническата стойност на стоките от 59 073,59 лв. на 59601,99 лв., определен е ДДС за внасяне и е постановено вземане под отчет на допълнително определения ДДС.
С цитираното ЕАД „Примекс” ЕООД е декларирал гуми с произход Украйна за допускане за свободно обръщение с изпращач филиал ОАО ”Днепрошина”- Украйна. В решението на Началник МБ-Шумен е прието, че към декларираната митническа стойност на внесените от Украйна гуми следва да се добавят разходите за комисионна по фактура № 31012007 от 31.01.2007 г. по договор № 31/04/П/2004 г. на „Х. В.” ООД - Лондон по чл.32 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. /МК/ предвид становище на отдел „Тарифна политика” в Митница-Варна. В това становище е прието, че събраните по чл. 78 МК допълнителни доказателства при извършена проверка на „Примекс” ЕООД като вносител по процесната ЕАД в процедура за последващ контрол не установят наличието на комисионна за покупка. При проверката „Примекс” ЕООД е представил договори, платежни документи, фактури за комисионна и транспорт. С решение № П 47-152-1-1/05.05.2010 г. на Началника на М. В. решението на началника на МБ-Шумен е оставено в сила,
като в мотивите е прието, че в приложената към ЕАД фактура № 20151/31.01.2007 г. като купувач е посочен „Х. В.” ООД - Лондон. Последното дружество е издало за своята комисионна фактура, по посочен Договор № 31/04/П/2004 г. на купувача „Примекс” ЕООД, без да издава фактура относно цената на стоката, платена на доставчика ОАО „Днепрошина” Украйна. Цитираният договор е сключен от „Х. В.” ООД - Лондон като продавач, а не като агент, в него не е определена комисионна за това дружество, и предвид липсата на други доказателства, като „договор за агент”, определящ сума и начин на плащане на комисионната за покупка, заявки, потвърждения за заявки, кореспонденция между доставчика и агента, които да докажат наличието на „комисионна за покупка” началникът на Митница-Варна е отхвърлил жалбата.
Съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган по §1 т.9 ЗМ, но при допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК – липса на мотиви.
Липсват каквито и да е аргументи защо административният орган приема, че сумата, описана във фактура № 31012007 от 31.01.2007 г. не представлява плащане на „комисионна за покупка”, като такива данни не могат да се извлекат и от цитираното в решението становище на отдел „Тарифна политика” при М. В..
Съдът е приел също така, че решението на МБ-Шумен е издадено и в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК за ясно определена разпоредителна част с конкретно указани права и задължения на адресатите. Изводът в тази част е неправилен. В решението е посочен размерът на задължението по ЕАД, промененият размер на задължението и размерът на дължимото ДДС, а също така, че се взема под отчет новият размер на задължението. Видно от ЕАД на него е поставен печат"Разрешено вдигане на стоките" от което следва, че дължимият ДДС по декларираната в ЕАД митническа стойност е внесен и вземането под отчет по процесното решение на МБ - Шумен се отнася до увеличението на дължимия ДДС.
Обосновано съдът е отхвърлил доводът на митническите органи, че не е представен комисионен договор, след като в хода на съдебното производство е представен комисионен договор № 31/04/К от 31.01.2004 г. , сключен между „Примекс” ЕООД като доверител и „Х. В.” ООД – Лондон като посредник/комисионер, по който е договорено комисионерът да закупува стоки – външни, вътрешни гуми и предпазни ленти директно от производителя „АД „Днепрошина”–Украйна от свое име и за сметка на „Примекс” ЕООД по предварителна заявка, като доверителят се задължава да заплати на посредника комисионна при условията на т. 4 от договора. Предвид чл. 348, ал. 1 от ТЗ законосъобразно съдът е приел, че така сключеният договор е комисионен договор по ТЗ - непряко представителство. Представена е международна фактура № 20151/31.01.2007 г. на ОАО ”Днепрошина” - Украйна - доставчик за доставка на гуми на купувачът „Х. В.” ООД – Лондон, Великобритания. В решението на началника МБ-Шумен съдът е приел, че е посочен пример от Сборник с текстове по митническа стойност на Комитета по Митнически кодекс /TAXUD/800/2002-EN/ и е прието, че за да е налице комисионна за покупка следва агентът да действа от името и за сметка на купувачът. В решението на началника на МБ-Шумен липсват мотиви в този смисъл, но този извод е направен в докладна от отдел „Тарифна политика” до Митница-Варна и правилно е обсъден от съда. Предвид задълженията на страните в комисионния договор по чл. 348, ал. 1 от ТЗ съдът законосъобразно е приел, че доводът е неоснователен. Съдът е цитирал заключение № 14 б.”б” от цитирания Сборник с текстове по митническа стойност, в който е посочено, че агентът придвижва заявките, понякога от свое име до производителя/доставчик, а според б.”г” агентът фактурира на купувача цената, платена на производителя/доставчик за стоките, като отделно посочва договорената комисионна. Съдът се е позовал на решение от 25.07.1991 г. по дело С-299/90 г. на СЕО, в което е прието, че когато агентът по покупката действа от свое име, но представлява интересите на вносителя, като действа за негова сметка, при определяне на митническата стойност по чл.3 §1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28. май 1980 г. за остойностяване на стоките за митнически цели, трябва да се отчита сделката между производителя/доставчик на стоките от една страна и вносителя. Цената в сделката между тези две лица представлява митническата стойност по чл. 3 §1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 /отменен с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/. В решението е прието още, че комисионната за покупка не трябва да се включва в тази стойност, дори когато вносителят е описал агента по покупката като продавач и е декларирал цената на стоките като фактурирана от същия агент. Съдът е приел, че цитираната практика на СЕО е приложима в случая, тъй като понятието „комисионна за покупка по чл. 32 §4 МК е с идентично съдържание като в чл.3 §1 на отменения с МК Регламент № 1224/80.
Изводът е правилен като следва да се добави, че чл. 3 §1 от Регламент № 1224/80 е с идентично съдържание като чл. 29 ал.1 МК, чл.8 §1 (А) (i) от Регламент № 1224/80 е идентичен с чл. 32 §1 б.”а” i) от МК, според който комисионната за покупка не се включва в митническата стойност по чл. 29 §1 МК, а чл. 8 §4 от Регламент № 1224/80 е идентичен по съдържание с чл.32 §4 от МК.
Съдът е приел, че комисионерът е следвало да издаде на доверителя две фактури: една за прехвърляне на собствеността върху закупените от името на комисионера стоки и втора – за стойността на комисионното възнаграждение и че фактурата на украинския производител установява придобиване на стоката от името на комисионера. Приел е също, че прехвърлянето на стоките от комисионера на доверителя не е документирано чрез издаване на фактура. По фактурата на украинския доставчик „Примекс” ЕООД е посочен като получател на стоката, който факт се установява и от представената ЕАД и заключението на вещото лице, според което гумите са осчетоводени по сметка 304 –стоки с доставчик „Х. В.” ООД – Лондон на основание процесния ЕАД и фактура № 20151/31.01.2007 г. на ОАО ”Днепрошина” - Украйна. В двата документа стоките са посочени с еднаква стойност 38 480 щ. д. Вещото лице е дало заключение, че стоките са платени от „Примекс” ЕООД на „Х. В.” ООД – Лондон, както и комисионната за покупка по фактура № 31012007/31.01.2007 г., за което е представен и платежен документ. Съдът е приел, че е налице продажба на стоките от комисионера на доверителя по комисионния договор, независимо, че липсва фактура, тъй като стоките са предадени на вносителя „Примекс” ЕООД, който е декларирал същите в ЕАД за получаване на режим свободно обръщение. Доставката е при условия FCA – франко превозвача, уговорено място – Днепропетровск, при които условия транспортните разходи са за сметка на купувача и са включени в митническата стойност.
Изводът на съда, че собствеността върху стоките е преминала в патримониума на „Примекс” ЕООД е правилен, но с известни уточнения и допълнения. Неправилно съдът е приел, че комисионерът следва да издаде фактура на доверителя за прехвърляне правото на собственост върху стоката. По чл. 349, ал. 2 от ТЗ правата, придобити от комисионера се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му било прехвърлени. По чл. 355 от ТЗ комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Съгласно чл. 348, ал. 2 ТЗ разпоредбите на договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго. В глава двадесет и четвърта „Комисионен договор” липсва уредба на случай, в който комисионерът не е изпълнил задължението си по чл. 355 от ТЗ да прехвърли на доверителя резултатите от изпълнителната сделка, поради което на основание чл. 348, ал. 2 от ТЗ е приложим чл. 292, ал. 2 от ЗЗД. По този текст ако довереникът действа от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Законосъобразен е изводът на съда, че с предаване на стоките на вносителя, собствеността върху тях е преминала в патримониума на вносителя, макар, че липсва фактура за отчетна сделка по комисионния договор. След като в отношенията между комисионера и доверителя правата придобити от комисионера се считат за права на доверителя даването на сметка на доверителя и прехвърлянето на резултатите от изпълнителната сделка по чл. 355 от ТЗ при движими вещи се извършва с предаването на вещите на доверителя, което е настъпило предвид вносната ЕАД, украинската фактура, доказателствата за извършен транспорт на стоките, възложен от „Примекс” ЕООД и установеното от вещото лице осчетоводяване на стоките по сметка 304 - стоки. В този смисъл е трайната практика на ВАС по адм. д. № 540/1997г., адм. д. № 1534/99 г. и др. Изводът на съда, че собствеността върху стоките е прехвърлена на вносителя от получаването на стоките е законосъобразен.
Вещото лице е дало заключение, че заявки и потвърждения в офиса на „Примекс” ЕООД, свързани с договора не се пазят и не е следвало да се пазят, тъй като не подлежат на осчетоводяване и не представляват счетоводни документи. В тази връзка съдът законосъобразно е приел, че липсата на доказателства за водената кореспонденция между доверителя и комисионера, не разколебава извода относно характера на плащането като „комисионна за покупка”, предвид наличието на комисионен договор, обективиращ волята на страните. Съдът обосновано е отхвърлил доводът, че „не може да си посредник при покупко-продажбата на стока, за която притежаваш изключителни права за продажбата й”, предвид обстоятелството, че ”Х. В.” ООД притежава изключителни права за реализиране на продукцията на „Днепрошина” АД на територията на Р България. В тази връзка правилно съдът е приел, че английското дружество не е действало в случая като търговски посредник на „Примекс” ЕООД. Изводът е правилен и се потвърждава от съдържанието на представените две фактури за доставка на стоките и за комисионна за продажбата им, сертификат за произход и вносна ЕАД.
Издадената фактура от "Х. В." ООД на "Примекс" ЕООД с посочено основание "комисионна за покупка" в размер на 710 щатски долара, е осчетоводена като задължение на оспорващия към "Х. В." ООД за извършена услуга. Налице е и отделно плащане по тази фактура, което е потвърдено от приетото по делото заключение на вещото лице. Във фактурата за комисионната като основание за издаване е посочен договор № 31/04/П от 26.01.2004 г., вместо договор № 31/04/К от 31.01.2004 г. Погрешното посочване на номера и датата на договора, по който е фактурирана комисионната за покупка, не дава основание да не се зачете като решаващо съдържанието на фактурата, като основание за плащане на сумата от 710 щатски долара като "комисионна за покупката".
Предвид изложеното по-горе законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че са налице безспорни доказателства, обосноваващи характера на плащането по фактурата, издадена от "Х. В." ООД на "Примекс" ЕООД като "комисионна за покупката", поради което решението на митническия орган с определена увеличена митническа стойност чрез включване на тази сума в митническата стойност на внесените стоки по процесното ЕАД е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на чл. 32, §1, б."а" i) МК.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по касационната жалба претенцията за присъждане на разноски е основателна, поради което М. Б. Ш. следва да заплати сумата от 180 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, VІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 136/27.10.2010 г. по адм. д. № 264/2010 г. на Шуменския административен съд. ОСЪЖДА
М. Б. Ш., да заплати на "Примекс" ЕООД, гр. К., сумата от 180 лева, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. П./п/ Б. Ц.
Б.Ц.