В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно
отделение, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди
и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ
: Елена Авдева
Бисер Троянов
при участието на секретар К. Павлова
и в присъствието на прокурора П.Маринова
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 2216 / 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. П. М. за възобновяване на нохд № 22593/2011 г. по описа на Софийския районен съд.
В искането и допълнението към него се сочи, че наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода за срок от осем години е явно несправедливо, тъй като не са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, които не са отстранени от въззивния съд. В допълнение към искането осъденият излага подробно своя версия за инкриминираната дейност, изключваща насилие по отношение на свидетелката Б..
В заключение осъденият настоява за възобновяване и ново разглеждане на делото от друг състав, или, алтернативно – за намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и защитникът му поддържат искането.
Прокурорът пледира за отхвърляне на искането като неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното:
Софийският районен съд, наказателно отделение, 101 състав, с присъда от 18.12.2012 г. признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че
·
на 08.09.2011 г. в гр. С., се съвкупил с А. С. Б. като я принудил към това със заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода
за срок от шест години
·
на 08.09.2011 г. в гр.С. извършил действия с цел възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило четиринадесетгодишна възраст - А. С. Б., като деянието е извършено чрез употреба на заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода
за срок от шест години
·
на 08.09.2011 г. в гр.С. отнел чужди движими вещи - чифт златни обеци, мобилен телефон, два стационарни телефона и сумата 137 лева, общо на стойност 521 лева, от владението на А. С. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 от и чл. 54 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода
за срок от пет години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на подсъдимия М. П. М. общо най-тежко наказание
лишаване от свобода
за срок от шест години, което увеличил на съгласно чл.24 от НК с две години, и постановил така увеличеното наказание от осем години
лишаване от свобода след приспадане
на срока на задържане
на
подсъдимия, да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Със същата присъда съдът привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието
лишаване от свобода
за срок от една година, наложено на подсъдимия по нохд № 10 869/2007 г. на Софийския районен съд, търпимо при строг режим в затвор.
Подсъдимият М. П. М. бил осъден да заплати на пострадалата А. Б. сумата 521 лева, представляваща обезщетение за понесените от престъплението по чл.198, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.09.2011 г, до окончателното изплащане на главницата, както и разноските по делото.
Софийският градски съд с решение № 836 от 26.06.2013 г. по внохд №2342/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда.
Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
Твърденията на осъдения и неговия защитник за отклонение на въззивния съд / тъй като само неговият акт е предмет на извънредна проверка по глава тридесет и трета от НПК/ от изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и внимателна проверка на събраните доказателства се опровергава от съдържанието на постановеното решение, проверено в контекста на доказателствената съвкупност и параметрите на повдигнатите обвинения. Второинстанционният състав изключително внимателно и задълбочено е коментирал процесуалните действия на предходната инстанция при допускане, събиране и анализ на доказателствата и доказателствените средства. Той основателно не е съзрял доказателствен дефицит, налагащ удовлетворяване на отхвърлените от районния съд искания на адвоката на подсъдимия за разпечатки от телефонните разговори на свидетелките К. и Д., за справки за движението на автомобила на Д. и този на подсъдимия, за разпит на второто поемно лице от протокола за разпознаване и на лице, пострадало от друго деяние. Всички тези претенци правилно са преценени от първостепенния съд като насочени извън предмета на делото и свързани с установяване на факти, които нямат тежест при проверка на достоверността на вече установени обстоятелства.
На следващо място неоснователно се твърди в искането, че съдът е обсъдил едностранчиво гласните доказателства, пренебрегвайки показанията на свидетелите Г., И., Е., П. и Б., които били „очевидци на алибито” на подсъдимия. Тук е мястото да се изтъкне, че в допълнение към искането за възобновяване осъденият заявява, че е посетил на инкриминираната дата апартамента на пострадалата в търсене на сексуално разнообразие т. е. той се разграничава от версията за „алиби”.Независимо от това, тъй като становището в искането няма доказателствена стойност, настоящият съд отбелязва, че с атакуваното решение е направен прецизен разбор на информацията, съобщена от изброените свидетели. Свидетелските показания са анализирани съвкупно, в логическото им единство, като са посочени детайлните разминавания и противоречия, обусловили като цяло тяхната неубедителност и мотивирали решаващите състави да не ги кредитират.
Лишено от основание е и твърдението на осъдения и защитата му, че съдът безкритично се е доверил на показанията на А. Б.. Вярно е точно обратното – съдебният състав подходил внимателно и задълбочено към информацията, съдържаща се в тях, съобразявайки че свидетелката има качеството на пострадало лице. Разказът й е ценен поради неговата последователност, подробност и логичност, както и поради подкрепата му чрез други доказателствени източници - показанията на свидетелките Д. и К. и данните от съдебно-медицинската експертиза. Опитът на подсъдимия да опровергае пострадалата с твърдението, че тя лъже, тъй като свидетелства за негова несъществуваща татуировка, правилно е преценен като неуспешен. Въззивният съд коректно отбелязал, че Б. в нито един момент не е твърдяла, че подсъдимият при извършване на деянията имал татуировка, а направила несигурна асоциация с възможно посещение на М. преди години. Неприемливо е и възражението, че пострадалата била приела и други клиенти и всеки от тях би могъл да е автор на инкриминираните деяния, тъй като посочените по-горе доказателства и преди всичко данните за състоянието и поведението на Б. след напускането на апартамента от М. и отнемането на телефоните, чрез които тя уговаряла посещения, изключват подобна възможност.
Авторството на деянията е установено по несъмнен начин при спазване на установения процесуален ред, поради което не е налице основание за възобновяване на делото по чл. 422,. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. от НПК.
Не могат да бъдат споделени и аргументите за явна несправедливост на наложеното наказание и увеличаването му с една трета съгласно чл.24 от НК.
Не е вярно оплакването, че съдът е наложил най-тежките възможни санкции, предвидени от законодателя. Наказанията за първите две престъпления са ориентирани над средния размер, но не достигат максимума, а наказанието за грабежа е под средния размер. Обществената опасност на всяко от престъпленията е точно преценена с оглед конкретните му измерения. Доводът на защитата за добри характеристични данни и безупречно социално поведение на осъдения се конфронтира с данните за предходно осъждане и извършването на трите престъпления в изпитателния срок на определеното с него наказание. Обществената опасност на дееца е преценена и с оглед проявената от него ненужна и нелогична жестокост към пострадалата, която доброволно предлагала сексуални услуги срещу пари. Висшето образование на осъдения очевидно не е станало облагородяващ личността му фактор, тъй като не е моделирало нито ценностната му система, нито поведението му. Цялостната престъпна дейност на М., предмет на настоящето дело, включва три тежки умишлени деяния, извършени от личност с висока степен на обществена опасност, поради което съдът правилно е приложил чл. 24 от НК, отмервайки справедливо наказание, адекватно на целите на чл. 36 от НК.
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на осъдения М. П. М. за възобновяване на нохд № 22593/2011 г. по описа на Софийския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.