Р Е Ш Е Н И Е

№ 356

гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА

С. Н.

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладвано от съдия Г. Н. гр. дело № 4048 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадената от В. И. И. чрез адвокат Ц. Д. от АК – В. Т. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 261704 от 20.05.2022 г. по в. гр. д.№ 2548/2020 г. на Софийски градски съд, ІІ „а“ въззивен гр. състав.

В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Молителят твърди, че в производството пред първата инстанция – по гр. д.№ 58454/2015 г. по описа на СРС, 58 състав, е упълномощил като свой процесуален представител адвокат Б. Г. Г. от САК, чиято представителна власт била ограничена до приключване на производството пред СРС. Въпреки това преписът от въззивната жалба (подадена от ответницата по иска, а сега – и по молбата за отмяна - В. Д. Б.) бил връчен чрез адв. Г., а не лично на страната. В течение на цялото производство пред въззивния СГС е призоваван чрез адв. Г.. Последният не е отговорил на въззивната жалба, не се е явил в нито едно от заседанията и дори не е уведомил В. И. И. за въззивното производство. Молителят счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване на правото му на участие в процеса. При тези обстоятелства моли да се постанови отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 261704 от 20.05.2022 г. по в. гр. д.№ 2548/2020 г. на Софийски градски съд, ІІ „а“ въззивен гр. състав.

Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден от ответницата по молбата В. Д. Б. чрез адвокат К. Ч. от САК, в който оспорва основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Предвид постановеното по настоящото дело Определение № 5099 от 07.11.2024 г., съставът на ВКС приема, че подадената молба за отмяна следва да бъде разгледана по същество, като в тази връзка намира следното:

Производството по гр. д.№ 58454/2015 г. по описа на СРС, 58 състав е образувано по предявения от В. И. И. срещу В. Д. Б. иск за делба на недвижим имот – подробно индивидуализиран апартамент в [населено място]. За общо разглеждане е присъединено гр. д.№ 81921/2017 г. на СРС, 86 с-в, което е образувано по предявените от В. Д. Б. срещу В. И. И. главен иск с правно основание чл. 21 от СК от 1985 г. (отм.) – за признаване на изключителна собственост върху процесния апартамент поради трансформация на лично имущество на В. Д. Б., както и съединен с него евентуален иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване на изключителна собственост върху апартамента по давност. С решението на първата инстанция исковете на В. Д. Б. са отхвърлени изцяло, а делбата е допусната при заявените от В. И. И. равни права – по 1/2 ид. част за всяка от страните.

По подадената от В. Д. Б. въззивна жалба е образувано в. гр. д.№ 2548/2020 г. по описа на СГС, ІІ „а“ въззивен гр. състав, в производството по което е постановено въззивно Решение № 261704 от 20.05.2022 г. С този акт е прието, че, предвид предмета (собствеността върху целия недвижим имот) и цената (92 400,60 лв.), исковете по 21 от СК от 1985 г. (отм.) и по чл. 124, ал. 1 ГПК са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Ето защо първоинстанционното решение на СРС е обезсилено в частта, в която е постановено отхвърлянето на претенциите на В. Д. Б., като исковете по 21 от СК от 1985 г. (отм.) и по чл. 124, ал. 1 ГПК са изпратени за разглеждането им като първа инстанция от СГС. Последвало е образуването на гр. д.№ 7694/2022 г. по описа на СГС, I г. о., както и спирането на производството по въззивното обжалване на решението по допускане на делбата – до приключване на производството по гр. д.№ 7694/2022 г. по описа на СГС, I г. о.

При така установените факти настоящият състав на ВКС намира, че разглежданата молба за отмяна е насочена срещу акт, по отношение на който извънинстанционният способ за контрол върху правилността на влезли в сила съдебни решения не намира приложение. Съгласно т. 2 и разясненията в мотивите към нея от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Решение, с което не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор между страните, не подлежи на отмяна по реда на чл. 231 ГПК (отм.), респ. – чл. 303 и чл. 304 от действащия ГПК. Атакуваното в настоящото производство решение се ползва единствено с процесуалноправни, но не и с материалноправни последици. В резултат от постановяването му спорът за наличие на трансформация на лично имущество, евентуално – за осъществено еднолично придобиване по давност, е отнесен за разглеждане като първа инстанция по същество от състав на съд с ранг на окръжен, без да е налице произнасяне по предмета на този спор. Както е подчертано и в мотивите по т. 3 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, отмяната е съдебно производство (процесуален способ) за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, както и възстановяване висящността на исковото производство. С възобновяване на производството се осигурява отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат, чрез преодоляване на визираните в отменителните основания причини, довели до неговата неправилност. Отмяната цели и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо, като най-важна последица на съдебното решение. Целта на производството по отмяна определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита - влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни проявления: правоустановяващо действие (правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно), регулиращо действие (произтичащо от установеното с решението правно положение, задължаващо страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение - чл. 298, ал. 1 ГПК) и непререшаемост на спора (чл. 299 ГПК). С атакуваното решение спорът не е разрешен по същество, този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на него отмяната по реда на глава X. ГПК не намира приложение, включително и в случаите, когато в производството е допуснато нарушение на правилата, визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Наред с горното, данните по делото не дават основание да се приеме, че при разглеждането на в. гр. д.№ 2548/2020 г. на СГС, ІІ „а“ въззивен гр. състав е допуснато поддържаното от молителя нарушение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С пълномощно от 10.07.2015 г., представено с исковата молба (л. 2 от гр. д.№ 58454/2015 г. на СРС, 58 състав), молителят-ищец е упълномощил адвокат Б. Г. от САК да го представлява по делото, като пълномощното е изготвено на стандартна бланка и е оформено така: „като завежда и води делото до приключването му пред - инстанция (ии), в производства по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително …“. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК така оформеното пълномощно – тъй като в него не е уговорено друго, има сила до завършването на делото във всички инстанции. Предявяването на исковата молба, призоваванията пред първата и въззивната инстанции, връчването на преписи от решението на СРС и от въззивната жалба са извършени от името на ищеца чрез упълномощения от него адвокат Б. Г., който надлежно е овластен да го представлява до окончателното приключване на производството, т. е. и в рамките на въззивното производство. Предвид това ВКС приема, че в случая не е допуснато нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие на молителя в производството по в. гр. д.№ 2548/2020 г. на СГС, ІІ „а“ въззивен гр. състав.

По изложените съображения молбата на В. И. И. следва да бъде оставена без уважение.

Предвид настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата по молбата има право на присъждане на разноски. Доказала е заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв. (л. 43), която следва да бъде присъдена в тежест на молителя.

Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В. И. И. чрез адвокат Ц. Д. от АК – В. Т. молба за отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 261704 от 20.05.2022 г. по в. гр. д.№ 2548/2020 г. на Софийски градски съд, ІІ „а“ въззивен гр. състав.

ОСЪЖДА В. И. И. ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Б. сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: